Р Е Ш Е Н И Е

№ 5 гр. София, 05.02.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№370 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Е. Г. в качеството й на ЕТ „М.-И. Г.” срещу решение №72 от 17.09.2018 г. по в. т.д.№151/2018 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №58 от 07.03.2018 г. по т. д.№363/2017 г. на ОС Бургас, с което е прието за установено, че спрямо И. Е. Г. в качеството й на ЕТ „М.-И. Г.”, съществува вземане в размер на 30 000 евро, ведно със законната лихва от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане, в полза на „У. лизинг” ЕАД, неиздължена част от главница по запис на заповед от 09.10.2008 г., издаден за сумата от 232 878.33 евро.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че при въведени възражения, основани на каузалното правоотношение – договор за лизинг, чието изпълнение обезпечава процесният запис на заповед, същите следва да се изследват от съда, включително и възражението за изтекла погасителна давност по отношение вземанията на ищеца по каузалното правоотношение, още повече че въпросът за липса на задължение по каузалното правоотношение е окончателно разрешен с влязло в сила съдебно решение. С оглед изложеното се иска отмяна на решението и отхвърляне както на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на дължимостта на сумата по записа на заповед, за която е издадена заповед...