Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП против Решение № 2768 от 22.04.2016 г., постановено по адм. дело № 10390/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] [населено място], Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-22221515094475-004-001/17.06.2015г, издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1207/06.08.2015 г. на Директор на Дирекция "ОДОП”, ЦУ на НАП и преписката е върната на ТД на НАП София за издаване на нов АПВ, съобразно мотивите в обжалваното решение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - [фирма] ,[ЕИК], представлявано от Е. П. с адрес : [населено място] [улица] ет. [номер] ателие [номер] чрез адв. В. С., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

За да отмени процесния АПВ, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Приел е, че относимите материално правни норми относно приспадане на надвнесен корпоративен данък са разпоредбите на чл. 94 ЗКПО отм. ;, а относно прихващане или възстановяване на надвнесен данък чл. 128 и чл. 129 ДОПК. Съобразена е съдебната практика, че специалният ред за приспадане визиран в разпоредбата на ЗКПО дерогира разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ДОПК, досежно преклузивния 5-годишен срок за подаване на искането на прихващане и възстановяване. Съдът е счел, че срокът по чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ДОПК започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г., поради което Искане за прихващане и възстановяване вх. № 1553-06-930/13.05.2015 г. е подадено в срок. Поради тези и други подробни мотиви първоинстанционният съд е отменил процесния АПВ. Обжалваното решение е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно посоченото в АПВ основание за отказ за възстановяване на заявената от дружеството сума, а именно изтичане на давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. Както ВАС и друг път е посочвал в своята практика / Решение № 12942 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2014 г., VIII о./ обстоятелството, че вземането на дружеството за надвнесения данък е частноправно, не означава, че за него се прилага ЗЗД. Въпросното вземане не е част от гражданско правоотношение. Касае се за различни сфери на правно регулиране и автоматичното пренасяне на правилата на гражданското право към тези на данъчното е изключено. Погасяването на материални субективни права по давност или във връзка с изтичане на преклузивен срок в рамките на данъчни правоотношения може да се осъществи само ако е предвидено в изрична правна норма. С още по-голяма сила това се отнася за възможността за погасяване на вече възникнали субективни материални права. След като такава правна норма не е предвидена в преходните и заключителни разпоредби на данъчния закон по отношение на възникналите права относно надвнесен данък, прилагането по аналогия на правни норми, и то от сферата на частното право, е недопустимо.

С оглед изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и предвид направеното искане и представените доказателства за реално извършени разходи, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2768 от 22.04.2016г., постановено по адм. дело №10390/2015г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на Н. А. за приходите да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 500 лв. разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.