Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т срещу решение № 290/05.10.2016 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 446 по описа за 2015 г., с което е обявена нищожността на ревизионен акт № Р-15-1401359-091-001/05.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В.Т.К заявява общо трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебния акт. Оспорва изводите на първостепенния съд за липса на компетентност на органите, издали РА, като обосновава с институтите на отвода и изземването на преписката участието в издаването на РА на длъжностно лице с функциите на орган по приходите възлагащ ревизии различно от това образувало ревизионното производство. Отрича значението за валидността на РА на констатациите във връзка с формирането на представи у единия от издателите на РА относно съдържанието на ревизионната преписка. Изразява несъгласие и с мотивите на съда за отсъствие на установените с РА публични задължения. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, а евентуално решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Г. М. С., действащ като [фирма] отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на рназноските за производството.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АСВТ ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 5 от ДОПК, в тежест...