Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Ж. Б. срещу решение № 1140/19.02.2013 г., постановено по адм. дело № 6014/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2141110777/05.12.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 939/25.04.2012 г. в частта на установените на „Панев и син 2002” ООД – гр. С. задължения по ЗДДС за данъчни периоди на месеците декември 2010 г., февруари, март и април 2011 г. по фактури за гориво, издадени от „Ц.Е.Ф.67” ЕООД и „А. П.” ЕООД и рекламни материали от „Ели експо” ЕОД общо в размер на 51 212, 02 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда, че доставките са реално извършени са неправилни, защото се обосновават на свидетелски показания и експертиза по документи, намиращи се при жалбоподателя. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне жалбата на „Панев и син 2002” ООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Бояджиев по съображения, изложени в представените писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба „Панев и син 2002” ООД – гр. С. чрез процесуалния си представител адв.. Д. я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в представената писмена защита.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:
Доставките, по които ответникът по касационната жалба в качеството си на получател е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит са за гориво и рекламни материали.
За да отмени ревизионният акт, първоинстанционният съд е приел, че доставките на гориво са реално извършени. За да направи този извод съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е кредитирана от него като обективна и неоспорена от страните и според която процесните фактури са осчетоводени от получателя им „Панев и син 2002” ООД, а плащанията по тях са извършени по банков път. Пак от заключението на експерта, съдът е приел, че „Панев и син 2002” ООД е съставил аналитични хоронологични регистри за съответните сметки. Експертизата според съда е установила, че и доставчиците са включили фактурите в дневниците за продажби и справка-декларация за съответния месец. Съдът е кредитирал експертизата в частта й, в която е констатирано, че „Панев и син 2002” ООД се явява краен клиент на рекламните материали, тъй като не са били обект на последващи доставки. Относно доставките на гориво, съдът е приел, че ревизираното дружество е осъществявало зареждане с гориво на училища и детски градини, като стоката се съхранява в два резервоара с вместимост 48 000 литра и се намират в петролна База в гр. С., ул. „Проф. И. Г.”, както и притежава специален автомобил-цистерна. Съдът се е позовал и на свидетелските показания на Р. П., според който приемането, съответно предаването на горивото е ставало в негово присъствие, подписвал се е на бланките за приел горивото, както и това го е правил и шофьора, който го е превозвал. Тези показания съдът е кредитирал като обективни и логични. За доставчиците съдът е приел за установено по безспорен начин, че горивото се съхранява в данъчен склад на „С. О.” ЕООД, както и е установен предходния доставчик на второто дружество – „Алфа адвертайзинг” ЕООД. Относно твърденията за извършена кражба в офиса на първия доставчик, макар от удостоверението на Второ РПУ да е установен друг адрес, съдът е приел, че това не води до извод за евентуално неправомерно поведение. Установено е според съда от полицейските органи, че на адреса в ж. к. „Надежда”, са откраднати документи на „Ц.О.Ф.67” ЕООД, но те не касаят ревизирания период, а предходен такъв. Изводите на съда са, че с процесните фактури горивото е продадено на „Панев и син 2002” ООД, а впоследствие това дружество го е продало на публични доставчици - училища и детски градини. Относно констатацията в ревизионния акт, че „Панев и син” ООД не притежава кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, такава според съда е налице и това според него се установява от разпита на свидетеля Р. П., както и от представените документи - за налични резервоари, договор за наем на петролна база, приемателно-предавателни протоколи и товарителници. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС в Люксембург – решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Съдът е описал и схемата на доставките, като с оглед обема на покупките, е прието, че дружеството не е в състояние да извършва директни доставки от производителите на горива, а ги получава, посредством договори с посредници, които осъществяват контакт с големите дистрибутори и по този начин получават и търговска отстъпка, а и получават възможност за отложени плащания. Затова и горивата са получавани от бази на посредници.
Относно доставката от „Ели експо” ЕООД на рекламни материали, съдът също е изложил мотиви за осчетоводяване на фактурата, плащанията са извършени по банков път, както и за предходните доставки. Съдът отново се е позовал на показанията на свидетеля Р. П., за който съдът е приел, че лично е разнасял брошурите и др. рекламни материали, както и че дружеството с тези материали не е извършвало последващи доставки, а е бил краен клиент.
Обжалваното решение е правилно в частта за доставките на гориво от Ц.Е.Ф.67” ЕООД и „А. П.” ЕООД, а неправилно в частта, в която ревизионният акт е отменен за отказания данъчен кредит по доставките на материални материали от "Ели експо” ЕООД.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че доставките на гориво от посочените доставчици е доказано, че те са реално осъществени. За да направи този извод, съдът правилно се е позовал на доказателствата, събрани още в хода на ревизията, от които се установява, че издадените от доставчиците фактури са придружени от стокови разписки и обобщени оборотни ведомости. Представени са и приемателно-предавателни протоколи, които доказват предаването на стоката. Тези доказателства съотнесени с установеното по съдебно-счетоводната експертиза от извършена справка в информационния масив на НАП, че доставчиците са отразили счетоводно издадените от тях фактури и данъкът е начислен, води до извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд. Обстоятелството, че доставчиците не са намерени на адресите им нито по време на ревизията, нито от вещото лице, не може да постави в неблагоприятно положение получателя по фактурите, тъй като той не е в състояние да извършва контрол върху тях относно документирането на стопанските операции в счетоводствата им. В този смисъл е и константната практика на СЕС в Люксембург, на която се е позовал и първоинстанционния съд. Нещо повече, в конкретния случай е доказано по безспорен начин, както от съдебно-счетоводната експертиза, така и от представените доказателства - борсов договор, че ревизираното дружество впоследствие се е разпоредило с процесното гориво, като е продавало на училища и детски градини. За последващите доставки, както вече се посочи са представени борсов договор, фактури с приемателно-предавателни протоколи, отчет-сметки итоварителници. Установено е по делото, че процесното гориво се съхранява в петролна база в гр. С. в специален автомобил-цистерна с вместимост 15500 литра и в още два резервоара от по 48000 литра. Всичко това правилно е убедило първоинстанционния съд, че доставките са реално извършени, поради което и законосъобразно получателя по доставките е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Установено е и разплащане по банков път на данъчните основи по процесните фактури и макар плащането да не е изрично въздигнато от законодателя като предпоставка за признаване на посоченото материално право, те обсъдени заедно с всички събрани по делото доказателства, също показват реалното осъществяване на процесните доставки на гориво. Относно кражбата на документи на адрес, различен от посочения пред ревизията, настоящият съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, тъй като наистина е установено от данните от ІІ РПУ, че наистина се касае за откраднати документи на "Ц.Е.Ф. 67" ЕООД, но те не касаят ревизирания период. Затова и изказаните съмнения от приходните органи, не могат да обосноват изводите на приходните органи за неосъществяване на процесните доставки.
Относно доставката на рекламни материали от "Е. Е." ЕООД, неправилно съдът е изградил правните си изводи за законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит само въз основа на свидетелските показания на Р. П.. Доказателства за предаване на стоките от доставчика към получателя не са представени по делото, поради което наличието на осчетоводяване на процесната фактура, не означава реално изпълнение на доставката. Наличието на фактура и договор, не са достатъчни за доказване, че е осъществена доставка на стоки. Нееднократно в свои решения ВАС е подчертавал, че фактурата и договора могат само да докажат, че са възникнали облигационни правоотношения между страните по доставката и тяхното намерение да я осъществят, но реализирането й по смисъла на чл. 9 ЗДДС следва да се докаже по несъмнен начин, а това не е достатъчно да се направи със свидетелски показания. Според тях Р. П. е разнасял рекламни материали на клиенти на дружеството, но от тях не се установява, че става въпрос именно за получени рекламни материали от посочения доставчик. В този случай наличиеето на плащане по фактурата, само по себе си без доказателства за предаване на стоките, не може да доведе до извод, че ревизираното дружество е имало право на приспадане на данъчен кредит.
Предвид изложеното по-горе насотящият съдебен състав счита, че решението на съда в частта относно доставките на гориво е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, а в частта за доставката на рекламни материали като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Панев и син 2002" ООД срещу ревизионния акт в тази му част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на делото решението на съда следва да се отмени и в частта за разноските за разликата над 2 724, 94 лв.
Предвид изхода на делото пред настоящата касациионна инстанция на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 374, 42 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 1140/19.02.2013 г., постановено по адм. дело № 6014/2012 г. по описа на Административен съд, София-град в частта,
в която е отменен РА № 2141110777/05.12.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 939/25.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за установените на „Панев и син 2002” ООД – гр. С. задължения по ЗДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура за доставка на рекламни материали от „Е. Е.” ЕООД в размер на 3 907 лв. и съответните лихви и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на "Панев и син 2002" ООД - гр. С. срещу РА № 2141110777/05.12.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 939/25.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП в посочената по-горе част. ОТМЕНЯ
решението и в частта за разноските за разликата над 2 724, 94 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части. ОСЪЖДА
"Панев и син 2002" ООД - гр. С. да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 374, 42 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ М. П.
С.А.