Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП"/ – Пловдив против решение № 253/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1253/19 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменен Ревизионен акт № Р – 16001318008024-091-001/04.07.2019 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №550/24.09.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. при ЦУ на НАП, с който на Н.Н са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. и 2016 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., както и вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за 2015 г. и 2016 г. и са начилени прилежащите лихви.

Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения, касаторът иска отмяна на решението, включително и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Н.Н, чрез адв.. Н, оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен...