Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Р.Б, чрез процесуален представител адвокат Р.Г от САК, срещу решение по т. 4 от Протокол № 29 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.07.2020 г., с което оспорващата се отстранява временно за срок от четири месеца от длъжността "прокурор" в Районна прокуратура - гр. Б.д, командирована в Районна прокуратура - гр. К., обвиняема по досъдебно производство № 24/2020 г. по описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 1576/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, считано от датата на вземане на решението. В жалбата са наведени възражения, съобразно които оспореният административен акт е приет при непълнота на доказателствата, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на нормата на чл. 230 ЗСВ. Иска се отмяна на процесното решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Ответникът - Прокурорската колегия на Висшият съдебен съвет (Прокурорската колегия на ВСС), представлявана от пълномощник юрисконсулт Й.А, оспорва основателността на жалбата. Излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение, като прието от компетентен орган по чл. 230, ал. 1 ЗСВ, при спазване изискванията за кворум и мнозинство, и липса на допуснати съществени нарушения на процедурата. Развива съображения за правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му. Счита, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Заинтересованата страна – Главен прокурор на Р. Б, в качеството на вносител на искането за временно отстраняване от длъжност на оспорващата по реда на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Намира, че установените факти дават основание да се приемат за обосновани изводите в обжалваното решение за това, че приложението на чл. 230, ал. 1 ЗСВ се явява необходимо за защита престижа на съдебната власт, което е в съответствие и с целите на тази разпоредба. Приема, че не се установяват основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 АПК, налагащи отмяна на процесното решение на Прокурорската колегия на ВСС и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 323 от ЗСВ на основание чл. 230, ал. 3 от ЗСВ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Предмет на контрол за законосъобразност е решение по т. 4 от Протокол № 29 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.07.2020 г., с което Р.Б се отстранява временно за срок от четири месеца от длъжността "прокурор" в Районна прокуратура - гр. Б.д, командирована в Районна прокуратура - гр. К., обвиняема по досъдебно производство № 24/2020 г. по описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 1576/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, считано от датата на вземане на решението.

Главният прокурор внася искане изх. № 2297/10.07.2020г. / рег. инд. ВСС-6849/10.07.2020г., изготвено по предложение на наблюдаващия прокурор, мотивирано с привличането на магистрата като обвиняем за престъпление по чл. 288, пр. 2, вр. чл. 93, т. 2 от НК, за тежко умишлено престъпление по чл. 93, т. 7 от НК, по досъдебно производство № 24/2020 г. по описа на Следствения отдел при Специализираната прокуратура, пр. пр. № 1576/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, затова че на 25.06.2015г. в Благоевград, като орган на власт – прокурор в Районна прокуратура – гр. Б.д, оспорващата осуетила наказателно преследване срещу В.Е, с цел да го избави от наказание, което му се следва по закон за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

В искането е посочено, че по отношение на магистрата е взета мярка за неотклонение „подписка”. Изложени са доводи, че престъплението, за което лицето е привлечено към наказателна отговорност, е извършено в качеството му на орган на власт, при осъществяване на функциите, като държавен обвинител по чл. 46, ал. 1 НПК, които продължава да изпълнява и понастоящем. Развити са съображения, че горното обстоятелство създава обективни предпоставки за възможно въздействие спрямо участниците в процеса, злоупотреба с власт, негативен обществен отзвук от публичния наказателен процес срещу магистрата и престижа на съдебната власт.

С писмо изх. № ВСС-6849/15.07.2020 г., получено лично от жалбоподателката на 15.07.2020 г., същата е уведомена, че на заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет на 29 юли 2020 г. ще се разгледа предложението на Главния прокурор за временното й отстраняване от длъжност, на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ, като е уведомена за законоустановената възможност да се яви в заседанието за изслушване или да представи писмено становище.

В заседанието на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 29.07.2020 г., предложението е поддържано от Главния прокурор, като са изложени и допълнителни мотиви от наблюдаващия прокурор (л. 105 -107 от делото) относно обстоятелства във връзка с досъдебното производство, посочени са следствени действия, извършени след връщането на делото на 17.10.2019 г. от Специализирания наказателен съд на Специализираната прокуратура по пр. пр.№ 11576/19 г. и № 24/20 г. по описа на СО-СП, както и че предстои извършването на още действия по разследването и процесуални действия, преди същото да бъде приключено, като е мотивирана необходимостта от временно отстраняване на Р.Б за срок от пет месеца, за да се осигури възможност за обективно и законосъобразно приключване на воденото разследване.

След проведено изслушване на жалбоподателката и нейния защитник, Прокурорската колегия на ВСС с явно гласуване, с 9 (девет) гласа „за“ и 0 (нула) „против“, приема оспореното в настоящото производство решение.

При така установената фактическа обстановка и предвид нормата на чл. 168 АПК, във вр. с чл. 146 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е прието от компетентния орган по чл. 230, ал. 1 ЗСВ – Прокурорската колегия на ВСС, в рамките на неговата оперативна самостоятелност, при наличието на съответен кворум и мнозинство, с явно гласуване.

Неоснователно е посоченото в жалбата твърдение за допуснато от ПК на ВСС нарушение, изразяващо се в неизясняване напълно, обективно и всестранно на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съгласно чл. 230, ал. 1 ЗСВ, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни.

При преценка на съвкупния доказателствен материал, съдът намира за установени нормативно изискуемите материалноправни предпоставки, обуславящи приложението на чл. 230, ал. 1 ЗСВ.

Юридическият факт от хипотезиса на нормата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ – привличане на магистрата като обвиняем за престъпление от общ характер е установен безспорно с представените Постановлениe за образуване на досъдебно производство от 25.06.2017г. и Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 04.04.2019г. за умишлено престъпление от общ характер по чл. 288, пр. 2, вр. чл. 93, т. 2 НК. Към момента на приемане на оспореното решение на ПК на ВСС не са налице данни за прекратяване на наказателното производство или за постановяване на оправдателна присъда срещу жалбоподателя.

Искането за временно отстраняване от длъжност е направено от Главния прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор, като са приложени доказателства за наличие на достатъчно данни.

Актът е мотивиран при условията на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, според който за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Мотивите са обосновани чрез доказателствата, приложени към предложението на Главния прокурор: заверено копие от уведомление по чл. 212, ал. 3 НПК за образуване на досъдебно производство по реда на чл. 212, ал. 2 НПК; заверено копие от постановление за привличане на обвиняем; предложение от наблюдаващия прокурор от СП; заверена справка Регистър на населението НБД „Население“.

Неоснователни са възраженията на оспорващата относно наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед представяне на допълнителни мотиви от наблюдаващия прокурор, ведно със справка относно проведеното досъдебно производство за установените по него факти, извършени и предстоящи следствени действия, които са представени на Прокурорската колегия на ВСС.

Анализът на нормата налага извод, съобразно който мотивите в искането на Главния прокурор се извеждат от предложението на наблюдаващия прокурор и наличието на достатъчно данни.

В искането на Главния прокурор и при обсъжданията в Прокурорската колегия на ВСС са изложени съображения за прилагане на разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, предвид възможно неправомерно въздействие, негативния обществен отзвук и засягане на престижа на съдебната власт, за предстоящите следствени действия, които следва да бъдат извършени, с оглед на законосъобразно приключване на досъдебното производство за по-кратък срок в рамките на максималния по чл. 230, ал. 4 ЗСВ. Отчетени са възможностите за неправомерно въздействие при съобразяване на конкретно описаните обстоятелства относими към повдигнатото обвинение, с оглед защита на авторитета и престижа на съдебната власт.

Представените допълнителни мотиви са в съответствие и в подкрепа с направеното предложение. В тях са развити съображения относно необходимата продължителност на временното отстраняване от пет месеца, с оглед осигуряване възможност за обективно и законосъобразно приключване на воденото разследване. Правото на защита на лицето е охранено, като видно от представения Пълен стенографски протокол № 29 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 29.07.2020г., заседанието е прекъснато, като е дадена възможност на магистрата и защитника му да се запознаят с внесените допълнителни мотиви и да изразят становище.

Обстоятелствата относно извършваната дейност от жалбоподателката, вкл. за това, че не са постъпвали сигнали за нарушения и такива не са установени в периода 20.02 – 17.07.2020 г. по време на командироването й в РП – Кюстендил не изключва оценката на обстоятелствата, свързани с характера и интензивността на неправомерното й поведение, за което е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 288 НК и тези описани в допълнителните мотиви.

Неоснователен е наведеният в жалбата довод за несъобразяване от кадровия орган на обстоятелството, че след привличането на оспорващата като обвиняема по досъдебното производство, същата е била отстранена от длъжност. Членовете на ПК на ВСС в своите становища изясняват фактите и излагат подробно своите доводи относно приложението на относимата правна уредба (л. 44-49 от делото).

Привличането към дисциплинарна отговорност за извършено дисциплинарно нарушение не е предвидено от законодателя като основание за изключване на приложението на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, респ. относно наказателната отговорност за извършено престъпление.

Не се спори, че прокурор Бачева е привлечена като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по чл. 288, пр. 2, във вр. с чл. 93, т. 2 от НК. С решение по т. 20 от Протокол № 11 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 10.04.2019г., на основание чл. 230, ал. 5, във вр. ал. 1 ЗСВ, вр. чл. 132 от Конституцията на РБългария Р.Б е отстранена временно от длъжността „прокурор“ в Районна прокуратура - гр. Б.д до приключване на воденото срещу нея наказателно производство по ДП № 253/2017г. по описа на СлО при СГП. Предвид обявената с Конституционно решение 2/21.02.2019 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 19/2019г.) за противоконституционна норма на чл. 230, ал. 1 ЗСВ, с решение №15453/14.11.2019 г., постановено по адм. дело №5372/2019г. на ВАС е отменено решение по т. 20 от Протокол № 11 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 10.04.2019г. Жалбоподателката е била отстранена от длъжност за период от 8 месеца и 20 дни. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 4 ЗСВ, която препраща към чл. 234, ал. 8 НПК, максималният срок за отстраняването на магистрат от длъжност за период до 1 година и 6 месеца, не е надвишен.

Въпреки направените предложения от членове на ПК на ВСС за временно отстраняване на магистрата от длъжност за срок от пет месеца (л. 47 - 48 от делото), по развити от Главния прокурор съображения относно фактическата и правна сложност на досъдебното производство и вече изтърпяното временно отстраняване от 8 месеца и 20 дни (л. 48 от делото), срокът е определен в размер на четири месеца, считано от датата на приемане на решението.

Оспореното решение е прието в съответствие с целта на закона.

При приемане на решението за временно отстраняване на жалбоподателката от длъжност ПК на ВСС е упражнила правомощието си по чл. 230, ал. 1 ЗСВ, при спазване на принципа за пропорционалност по чл. 6 АПК, с оглед постигане на баланс между частния и обществения интерес.

Релевантно е тълкуването дадено с Конституционно решение № 2 от 21.02.2019 г. по конституционно дело № 2/2018 г., според което целта на разпоредбата на чл. 230 ЗСВ за временно отстраняване на магистратите, не е да се защити Наказателент процес, а "специфичния авторитет" (Решение № 5 от 2016 г. и № 10 от 2018 г. на Конституционния съд), т. е. престижа на съдебната власт... ". Конституционният съд е отчел, че правоотношенията на магистратите не са трудови, защото се пораждат, променят и прекратяват не от трудов договор - институт на частното, а от институт на публичното право - индивидуален административен, властнически акт на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Това са самостоятелен и специфичен вид административни правоотношения при осъществяването на съдебната власт като проявление на държавната власт по смисъла на чл. 8 от Конституцията.

С. Кнния съд, "Временно отстраняване от длъжност" по смисъла на чл. 230 ЗСВ означава забрана магистратът да упражнява правомощията си по магистратското правоотношение, което продължава да съществува, от момента на привличането му като обвиняем до приключването на наказателното производство или до настъпването на обстоятелствата по ал. 4 на този член. С. Кнния съд временното отстраняване от длъжност ограничава едновременно правото на труд и правото на свободен избор на професия съответно по чл. 48, ал. 1, изр. 1 и ал. 3, предл. 1 от Конституцията, но същевременно приема, че социалните права на гражданите не са абсолютни и магистратите не правят изключение. Конституцията допуска ограничаването им в името на друга висша конституционна ценност. Конституционният съд отчита също, че временното отстраняване от длъжност по чл. 230 ЗСВ не е мярка на процесуална принуда, каквато е отстраняването от съда по чл. 69, ал. 1 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК), приложим и спрямо магистратите и целящ защита на истинността на доказването в наказателното производство. Временното отстраняване, според Конституционния съд, не е и принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ).

Целта на чл. 230 ЗСВ не е да се защити Наказателен процес, не е мярка за процесуална принуда по НПК, чиято цел е да се защити истинността на доказването в наказателното производство и в този смисъл са неотносими възраженията на оспорващата относно извършените до момента следствени действия, вкл. и пред съдия.

Съобразно тълкуването на Конституционния съд, целта на разпоредбата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ не е да се защити Наказателен процес, а защитата на специфичния авторитет, престижа на съдебната власт и нейната независимост. Конституционният съд отчита, че магистрат, над когото тегне заплахата от наказателна санкция и от действия на прокурора в Наказателен процес, трудно би могъл да отстои своята независимост, но автоматичното отстраняване от длъжност на магистрат не е конституционосъобразно разрешение на този проблем. Предвид горното, преценката дали специфичната защита на престижа на съдебната власт следва да се постави в действие, или не във всеки конкретен случай е предоставена на Висшия съдебен съвет. В случая, предвид установените факти и изложените мотиви в административния акт не е налице превратно упражняване на правомощия при преследване на цел, която да се разминава с тази на закона.

В контекста на изложеното, съдът намира, че атакуваното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта му. От данните по делото се установява пълното съблюдаване на разписаната в чл. 230 ЗСВ процедура за временно отстраняване от длъжност на магистрат. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт по чл. 168 АПК, се налага извод досежно липсата на основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение на Прокурорската колегия на ВСС, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника – Прокурорската колегия на ВСС за присъждане на разноски е основателно. П. В административен съд ответникът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, осъществил защитата му чрез процесуално представителство в съдебно заседание и подаване на писмено становище. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К), във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лева (двеста лева), платими от жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 5 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Б срещу решение по т. 4 от Протокол № 29 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.07.2020 г., с което се отстранява временно за срок от четири месеца от длъжността "прокурор" в Районна прокуратура - гр. Б.д, командирована в Районна прокуратура - гр. К., обвиняема по досъдебно производство № 24/2020 г. по описа на Следствен отдел на Специализирана прокуратура, пр. пр. № 1576/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, считано от датата на вземане на решението.

ОСЪЖДА Р.Б да заплати на Висшия съдебен съвет съдебни разноски в размер на 200 лева (двеста лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.