Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерски съвет на Р. Б, Камара на частните съдебни изпълнители (КЧСИ), министъра на правосъдието, чрез процесуални представители, срещу частта от решение №5479/12.05.2020 г. по адм. дело №5937/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с която е отменено изменението на т. 26 от раздел II "Пропорционални такси" на Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И), прието с постановление на Министерски съвет №52/05.03.2013 г. Касаторите поддържат в касационните си жалби и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, че обжалваната част на решението е недопустима и неправилна - небоснована, материалноправно незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, искат обезсилването или отмяната й, отхвърляне на жалбата на М.Т в тази й част срещу нормативния акт. Касаторът - КЧСИ, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационната си жалба. Касоторът - министър на правосъдието, също претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в съдебно заседание.

Ответникът по касационните жалби - М.Т, с адрес в [населено място], в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител, иска оставяне в сила на обжалваната част от решението.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че жалбата срещу нормативния акт е допустима, тъй като жалбоподателката е била длъжник по изпълнително дело и е възможно участието й като взискатели или длъжник и по други изпълнителни дела във всеки момент. За да отмени изменението на т. 26 т раздел II "Пропорционални такси" на Тарифа за таксите и разноските (ТТР) към ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И) (ЗЧСИ), прието с ПМС №52/05.03.2013 г., съдът е изложил съображения, че изменението е прието от компетентен орган съгласно чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, при спазване на административно - процесуалните правила по приемането й, същото не противоречи на нормативни актове от по - висок ранг, с изменението се намалява размера на таксите, които се събират за събирането на парични вземания след предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ и образуването на изпълнително производство. Основание за отмяната на цитираната разпоредба от нормативния акт е, че не е постигната целта - с приемане на изменението да се намали икономическата тежест, което от своя страна да доведе до подобряване на бизнесклимата и намаляване на задлъжнялостта. Посочено е, че намалението е символично, таксите остават значителни и затрудняват икономическия оборот, поради което таксата не съответства на чл. 6 АПК. Решението е подписано в тази му част с особено мнение на съдията - докладчик.

Решението е допустимо, но е неправилно в обжалваната част.

Точка 26 от ТТРЗЧСИ, преди изменението с ПМС №52/05.03.2013 г., е била предмет на съдебен контрол. С влязло в сила решение №584/18.01.2007 г. по адм. дело №6828/2006 г. на Върховен административен съд, са отхвърлени жалбите срещу ТТРЗЧСИ ( включително и срещу т. 26, доколкото е била обжалвана цялата тарифа). В решението са изложени мотиви, че част от оплакванията в двете жалби са от материален (финансов) характер, относно прекомерно високия размер на таксите. ВАС е посочил, че предвид спецификата на изпълнителното производство, трудностите, с които е свързано и алеаторния (несигурния) му изход, както и изскванията към държавата за уеднаквяване с европейските стандарти, размерите на предвидените в обжалвания нормативен акт такси не могат да бъдат преценени като прекомерни и се е позовал и на финасовата обосновка, депозирана от министъра на правосъдието и предоставена на Министерски съвет още на етап проект на процесната тарифа. С изменението на т. 26 на ТТРЗЧСИ, приет с ПМС №52/05.03.2013 г., е намален минималния размер на таксата във всяка графа с пет лева, без изменение на процента, за случаите, когато таксата е над минималния размер за съответното вземане. Тоест всяка такса, изчислена върху една и съща сума, след оспореното изменение е с пет лева по - ниска от тази преди изменението. Това намаление съгласно доклада на вносителя - министър на правосъдието е с цел да се отразят законовите промени и принципно да се ограничи минималниа размер на пропорционалните такси до една десета от цената на вземането или от цената на вещите, върху които е насочено изпълнението. Настоящият съдебен състав констатира, че при така намаления минимален размер на таксата, няма пропорционални такси, които да са над десет процента от цената на вземането, което е било възможно преди оспореното изменение. Следователно е постигната целта на изменението на тарифата, както и пълно съответствие с нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЧСИ, изискваща сборът от всички пропорционални такси да не надвишава една десета от задължението. Посредством оспореното изменение няма вече минимална такса над една десета от задължението и на практика не е възможна хипотезата на предвиденото законово изключение от това правило - а именно възможност сборът от пропорционалните такси да е по - голям от една десета от задължението, когато техният минимален размер е над една десета.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е неправилна преценката на тричленния състав за непостигане на целта на изменението и противоречие с чл. 6 АПК. Съдът взе предвид, че тричленният състав не е констатирал наличие на други отменителни основания и задължителната сила на влязлото в сила решение №584/18.01.2007 г. по адм. дело №6828/2006 г. на ВАС, което поради предмета му, на основание чл. 193, ал. 2 АПК има действие по отношение на всички. Същото е задължително и относно констатациите си, че пропорционалните такси и преди намалението им не са били прекомерни. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърля оспорването по жалбата на Тошева срещу изменението на т. 26 от раздел II "Пропорционални такси" на Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И), прието с постановление на Министерски съвет №52/05.03.2013 г. С оглед изхода на делото на КЧСИ и Министерство на правосъдието следва да се присъдят по 150 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, платими от ответника по касация.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия РЕШИ:

ОТМЕНЯ обжалваната част от решение №5479/12.05.2020 г. по адм. дело №5937/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, с която е отменено изменението на т. 26 от раздел II "Пропорционални такси" на Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И), прието с постановление на Министерски съвет №52/05.03.2013 г. И В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата М.Т, с адрес в [населено място], срещу изменението на т. 26 от раздел II "Пропорционални такси" на Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (ЗАКОН ЗА Ч. С. И), прието с постановление на Министерски съвет №52/05.03.2013 г.

ОСЪЖДА М.Т, с адрес в [населено място], [район], [адрес], да заплати 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото на Камарата на частните съдебни изпълнители.

ОСЪЖДА М.Т, с адрес в [населено място], [район], [адрес], да заплати 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото на Министерство на правосъдието.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.