Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е касационна жалба, подадена от Ж.Н от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н.Ч, срещу решение № 288/21.02.2020 г., постановено по адм. Дело № 105/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03000318000344-091-001/ 25.07.2018 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 246/ 20.12.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, относно установени данъчни задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС от д. п.м. 07.2016г. до д. п.м. 12/2016г. в общ размер на 23 805.25 лв. – главница и 4108.89 лв. лихва.

Касаторът твърди наличие на касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Оспорва извода на приходните органи и съда за наличие на основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Твърди, че описаните в РА средства са получавани от лицето в качеството му на пълномощник на трети лица, а не в лично качество, което се доказва с представените пълномощни. Счита, че след като не е доказано лицето да е осъществявало облагаеми доставки на стоки от свое име, то не следва и да се регистрира по ЗДДС. По подробно изложени съображения в тази насока, моли за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт ведно със законовите последици. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Директор на дирекция „ОДОП“ Варна, чрез процесуални си представител гл. юрк.. Й, в писмена защита, претендира...