Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (ЗГВРСНР).

Образувано е по касационна жалба на Й.П, чрез процесуален представител адвокат Ц.Г от САК, срещу Решение № 1954/09.04.2020г., постановено по адм. дело № 11822/2019г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 4505-40-1281 от 25.06.2019г. на директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” – гр. С., с което на жалбоподателката е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 4 от ЗГВРСНР, в частта за разликата на определения размер за изплащане на парично обезщетение от 4 378, 75 лева (четири хиляди триста седемдесет и осем лева и 75 ст.) до размера от 5 600 лева (пет хиляди и шестстотин лева) на отпуснатото гарантирано вземане. Наведените възражения за неправилно приложение на нормите на чл. 22, ал. 2 ЗГВРСНР, във вр. чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.Рирани са доводи относно нарушение на материалния закон и несъобразяване с разпоредбите на чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗА Д. В. Д НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) (ЗДДФЛ) и чл. 7, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното разпореждане, като преписката се върне на директора на фонд „Гарантиране вземанията на работниците и служителите“ – гр. С. за ново произнасяне по същество...