Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. С. П., гр. П., ул. М. Г. 10, ет. 3, ап. 5 срещу решение 203 от 24.04.2013 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело 819/2012 г. в частта, с която съдебното производство е прекратено и е осъдена да заплати разноски.

С обжалваното решение съдът отменил Решение РД-17-1043 от 03.09.2012 г. на директора на Средно общообразователно училище И. В., гр. П., в частта, с която се произнесъл по точка 2 от заявлението на Печева за достъп до обществена информация; оставил без разглеждане жалбата на Печева срещу решението в частта, с която се произнесъл по точки 1, 3 и 4 от заявлението и прекратил съдебното производство в тази част; осъдил Печева да заплати на училището 422, 50 разноски.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение в частта, с която съдът прекратил съдебното производство като го счита за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че Решение РД-17-1043, в частта по точки 1, 3 и 4, не представлява индивидуален административен акт. Не отчел, че актът е заведен в книгата за регистриране на заповедите на директора и в него изрично е посочен срок и възможност за оспорване. Съдът е определил като позитивен характер на акт на произнасяне формалното спазване на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), игнорирайки фактите, които доказват грубо нарушение на материалния закон отказ от изпълнение на влязло в сила съдебно решение; умишлено нарушение на чл. 20 ЗДОИ и Заповед ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. на министъра на финансите; непроизнасяне в законния срок и форма; нарушение на чл. 34, ал. 1, т. 1 ЗДОИ; немотивирано удължаване на процедурата чрез позоваване на чл. 29, ал. 1...