Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр. София, 04 април 2022 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

при секретаря……...….Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Тома КОМОВ….......….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 287 по описа за 2021 г.

Производството е образувано по касационен протест от прокурор при Плевенска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 260002 от 19.01.2021г., постановена по внохд № 745/20г. на Плевенски окръжен съд, с която подсъдимият Г. М. П. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК.

В протеста се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК. В подкрепа на първото заявено касационно основание не се излагат конкретни аргументи, като декларативно се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. На следващо място се излагат доводи за допуснато нарушение на закона предвид наличието на всички елементи, включени в състава на чл. 286, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че служителите от състава на МВР разполагат с възможността, предоставена им от нормата на чл. 194, ал. 4 от НПК да извършват действията по чл. 212, ал. 2 от НПК, респективно да образуват досъдебно производство. Според прокурора, в конкретния случай полицейският инспектор е имал правомощието да започне наказателно производство с извършването на първо действие по разследването, като в този случай има качеството на надлежен орган на властта по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК. Предлага се постановената нова въззивна присъда да бъде...