Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление в [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт П. Т., срещу въззивно решение №28 от 17.02.2022 г. по гр. дело №568/2021 г. на Врачанския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 260452 от 18.10.2021 г. по гр. д. № 3144/2021 г. на Врачанския районен съд ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ /ДП НКЖИ/ е осъдена на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на К. М. М., [населено място], допълнително 10 000 лв. - за разликата над 5 498.81 лв. до 15 498.81 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапно и травматично увреждане на здравето – ампутация на пети пръст на дясната ръка, вследствие на трудова злополука от 16.10.2020 г., призната като такава с разпореждане № 37/29.10.2020 г. на ТП Враца към НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2020 год. до окончателното изплащане и са присъдени деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Б. В. И Груп“, [населено място], като трето лице помагач на ответника по иска.

Въззивният съд е приел за установено, че К. М. М. е изпълнявал длъжността „работник, поддържане железен път и съоръжения“ към ответника ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. На 16.10.2020 г. в монтажно-демонтажна база Мездра – временно работно място в предприятието, при извършване на дейност по товарене и разтоварване на стоманобетонни траверси на и от автомобил е настъпила трудова злополука, при която е пострадал ищецът. С разпореждане № 37/29.10.2020 г. на ТП - Враца към НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх. № Ц 5101-06-27/20.10.2020 г. на ТП – Враца от осигурителя ДП НКЖИ – Железопътна секция – Враца, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.

От заключението на медицинската експертиза се установява, че състоянието на дясната ръка на ищеца е добро, като е налице затрудняване на хватателната и способност. Увреждането е трайно за цял живот, без да е налице пълно отпадане функцията на ръката с практическа стойност. Ампутационният чукан е с възстановени меки тъкани на същия и не са налице вторични сраствания около нервите на засегнатата ръка. Продължителността на болките е била от момента на травмата до няколко седмици след същата. След загубата на пръста се затруднява хватателната способност, което е увреждане за цял живот, но не се губи цялата функция на ръката. Петият пръст няма такава сила на функцията на ръката, той се смята за пръст, който не влияе върху самата функция на ръката. Има затруднено сгъване и няма крайно такова на четвърти пръст в областта на крайната костица – фаланга, тъй като пети и четвърти пръст работят с една част на мускула сгъвач, когато страда единият пръст, понякога страда и другия с хватателната функция. От заключението на приетата по делото психологическа експертиза е установено, че ищецът е податлив към тревожни неразположения, недоверчив е, загрижен е за социалното си положение.

При обсъждане размера на паричното обезщетение въззивният съд е взел предвид естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия. Предвид характера на полученото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, видът и обемът на причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените от него болки и страдания, преживеният стрес, травмите върху психичното му здраве, фактът, че е налице затрудняване в хватателната способност на дясна ръка, като увреждането е трайно за цял живот и възрастта на М., въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на сумата 16 000 лв.

Според въззивния съд не са налице доказателства за допусната груба небрежност от К. М.. Установяването на грубата небрежност е в тежест на работодателя, но същият в конкретния случай не е установил при условията на пълно и главно доказване този факт. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. В конкретния случай, на ищеца К. М. е било възложено изпълнение на дейност, която не влиза в преките му задължения /на практика на общ работник/, и за която липсват каквито и да било доказателства да притежава съответна правоспособност или да е специално обучен, но въпреки това М. е изпълнявал възложената му задача в интерес на работата, при което не би могло да се приеме, че е допуснал груба небрежност. Съгласно чл. 77, т. 9 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения от 2006 год. лицата, които управляват повдигателните съоръжения по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4, са длъжни да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на повдигането или преместването му, за направляване на дългомерни или обемисти товари прикачвачите да използват прътове с куки или въжета. Същите са длъжни да наблюдават непрекъснато работната площадка и да предприемат спускане на товара единствено след подаден сигнал. В конкретния случай не е изяснен механизмът на спускане на товара - дали лицето управляващо повдигателното съоръжение/кранистът/ е спуснал товара след подаден сигнал.

От размера на обезщетението следва да се приспадне единствено полученото обезщетение от ЗАД Б. В. И Груп в размер на 501, 19 лв. по сключен от ответника договор за застраховане на работниците и служителите.

Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд не е определил дължимото обезщетение на ищеца според степента и характера на увреждането, поради което то не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Присъденото обезщетение е в завишен размер. Неправилен е и изводът, че ищецът не е допринесъл за настъпването на трудовата злополука като е допуснал груба небрежност.

Ответникът по касационната жалба К. М. М., [населено място], не е заявил становище.

Третото лице помагач на ответника по иска ЗАД „Б. В. И Груп“, [населено място], не е заявило становище.

С определение №50017 от 12.01.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №28 от 17.02.2022 г. по гр. дело №568/2021 г. на Врачанския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите - кога е налице обикновена небрежност и кога груба небрежност и какви са критериите за разграничаването им с оглед правилното приложение на чл. 201, ал. 2 КТ; може ли съдът да изключи възможността за прилагане на чл. 201, ал. 2 КТ само въз основа на преценката му за неосигуряване от страна на работодателя на безопасни условия на труд, без да изследва механизма на увреждането във връзка с поведението на работника, с оглед на житейската и формална логика и опит; има ли пряка причинна връзка на неговите действия и изброените от съда нарушения от страна на работодателя с увреждането.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира по въпросите, по който е допуснато касационно обжалване следното: Според посочените в касационната жалба решения на ВКС грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация, като критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Съобразно тази задължителната съдебна практика при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

По делото е установено, че ищецът е работил по трудов договор при ответника. На 16.10.2020 г. в монтажно-демонтажна база Мездра – временно работно място в предприятието, при извършване на дейност по товарене и разтоварване на стоманобетонни траверси на и от автомобил е настъпила трудова злополука, при която е пострадал ищецът. С разпореждане № 37/29.10.2020 г. на ТП - Враца към НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука вх. № Ц 5101-06-27/20.10.2020 г. на ТП – Враца от осигурителя ДП НКЖИ – Железопътна секция – Враца, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. състоянието на дясната ръка на ищеца е добро, като е налице затрудняване на хватателната и способност, като увреждането е трайно за цял живот, без да е налице пълно отпадане функцията на ръката с практическа стойност. Продължителността на болките е била до няколко седмици след травмата. След загубата на пръста се затруднява хватателната способност, което е увреждане за цял живот, но не се губи цялата функция на ръката.

При тази безспорна фактическа обстановка въззивният съд правилно е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. В разглеждания случай правилно е прието, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на сумата 16 000 лв. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените болки и страдания.

Неправилно въззивният съд е приел, че трудовата злополука не е съпричинена от ищеца поради допусната груба небрежностт. Длъжността на ищеца е „работник, поддържане железен път и съоръжения“. Въпреки че е констатирал изрично, че в длъжностната характеристика за нея е включено товарене на жп траверси, въззивният съд е направил необоснован извод, че в трудовите му задължения не е включена дейността, при която е станала трудовата злополука. От доказателствата по делото се установява, че такава работа е изпълнявана многократно от ищеца, бил му е направен инструктаж преди започването на работата в конкретния ден, връчено му е предпазно устройство – дълга дървена лента. По този начин работодателят е изпълнил изискванията на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоръжения, според които лицата, управляващи повдигателни съоръжения, са длъжни да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на повдигането или преместването му, а за направляване на дългомерни или обемисти товари прикачвачите да използват прътове с куки или въжета. Ето защо в нарушение на закона и необосновано е направен извод, че няма съпричиняване. Това е така, защото ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за безопасност и въпреки производствения си опит пострадалият е предприел действия за товарене и разтоварване на стоманобетонни траверси на и от автомобил без да използва предоставеното му предпазно устройство. В случая съпричиняването на вредоносния резултат е 20 %.

Дължимото обезщетение след отчитане на съпричиняването от 3200 лв. за неимуществени вреди следва да бъде намалено с полученото застраховетелното обезщетение от 501.19 лв. по договор за застраховка”Трудова злополука”, сключен в полза на ищеца от работодателя.

Ето защо работодателят остава да дължи за обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 12 298.81 лв.

Тези основания за материална незаконосъобразност и необоснованост налагат касиране на въззивното решение в посочената част и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с които касаторът е осъден да заплати на К. М. М. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 16.10.2020 г. за разликата над 12 298.81 лв. до 15 498.81 лв, както и в частта, с която са присъдени на ищеца деловодни разноски 200 лв. и на Врачанския окръжен съд 80 лв. – държавна такса. Искът относно разликата над 12 298.81 лв. до 15 498.81 лв. трябва да се отхвърли като неоснователен. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на кастора трябва да бъдат присъдени 100 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №28 от 17.02.2022 г. по гр. дело №568/2021 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, [населено място], е осъдено да заплати на К. М. М., [населено място], на основание чл. 200, ал. 1 КТ разликата над 12 298.81 лв. до 15 498.81 лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапно и травматично увреждане на здравето – ампутация на пети пръст на дясната ръка, вследствие на трудова злополука от 16.10.2020 г., както и в частта, с която са присъдени на К. М. М. деловодни разноски 200 лв. и на Врачанския окръжен съд 80 лв. – държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. М., [населено място], срещу ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, [населено място], иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата над 12 298.81 лв. до 15 498.81 лв, – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 16.10.2020 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №28 от 17.02.2022 г. по гр. дело №568/2021 г. на Врачанския окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К. М. М., [населено място], да заплати на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“, [населено място], 100 лв. деловодни разноски за касационната инстанция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.