Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 57/22.06.2023

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3986 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.11943/26.07.22 на К. С. У. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 и т. 6 ГПК на влязло в сила решение №.281/13.07.21 по г. д.№.863/21 на РС Сливен - с което е уважен предявен от Е. Н. У. срещу молителката и Н. Р. У. /понастоящем бивш съпруг на последната и син на Е. У./ иск с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 5 ЗЗД, като е обявен за нищожен като привиден договор за продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт №... т..., д.№.... от 21.06.16г. на нотариус Е. Ш., №.128 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие района на Сливенски районен съд. Сочи се, че К. У. не е знаела за воденото дело, тъй като призовките, адресирани до нея, са били получавани от тогавашния й съпруг Н.У. /с който е била в брак от 1999г. до 5.11.21г., от години преди последната дата са били във фактическа раздяла и тя е работила и живяла в чужбина/ без същият да я информира по какъвто и да е начин (по телефон, мейл, съобщение в социални мрежи) и й ги предаде, а една е оформена като връчена лично, без да е получавана от нея. Същевременно между двамата е налице и конфликт на интереси - с контралетър от 2020г. Н.У. и майка му Е.У. декларират, че не са желали прехвърлителния ефект, при прогласяване на нищожността имотът ще остане в патримониума на Е.У. и при евентуално наследяване ще премине върху сина й, докато молителката ще загуби 1/2ид. ч. от него. При тези обстоятелства Н.У. е имал качеството на заинтересовано от изхода на спора лице, при призоваването е следвало да се съобразява чл. 46 ал. 3 ГПК и той да се изключи от кръга на лицата, които могат да получават призовки за молителката. Поддържа се, че тя е узнала за делото случайно – при завръщането си в България в началото на август 2021г. за кратко с намерение да прекрати гражданския си брак, подозирайки, че и Н.У. е предприел подобна крачка, при устна справка в деловодството разбрала, че в началото на 2021г. е било образувано дело срещу нея за обявяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот, приключило с решение. Тогава подала молба за препис от последното /делото не било на разположение в деловодството/, не могла да го получи заради спешно отпътуване за Лондон и с решението и документите се запознала през м. юни 2022 - при следващото й прибиране в България. При тези обстоятелства твърди, че е била лишена от право да участва в разглеждането на делото и да упражни правото си на защита и не е била надлежно представлявана. Моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от фаза връчване на препис от исковата молба; претендира разноски.

Ответните страни Н. У. и Е. У. оспорват молбата.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, а на основание чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК, когато при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В случая фактите във връзка с призоваването и уведомяването на К. У. са следните:

Гражданско дело №.863/21 на Районен съд Сливен е било образувано по подадена на 4.03.21 искова молба от Е. У. срещу Н. У. и К. У.. Със същата се претендира прогласяване на нищожност поради привидност на договор за продажба на недвижим имот /инкорпориран в нот. акт №..., т..., д.№.... от 21.06.16 на нотариус Е. Ш./, с който ищцата продава на първия ответник Н. У., неин син, през време на брака му с молителката К. У., свой наследствен имот. Посоченият от ищцата адрес за призоваване на ответниците Н.У. и К.У. е един и същ и съвпада с нейния домашен адрес. Към исковата молба е бил приложен контралетър от 21.09.20, в който Е. У. и Н. У. заявяват, че договорът е привиден и в действителност не са желали настъпване на прехвърлителен ефект, не са уговаряли продажна цена, такава не е била плащана и получавана. С отговора на исковата молба ответникът Н.У. е признал иска и потвърдил изложеното в исковата молба. По делото е било проведено само едно открито съдебно заседание - на 2.07.21, в което молителката не се е явила и не е била представлявана. В същото са били събирани доказателства, в това число разпитвани свидетели, и е даден ход на устните състезания. На 13.07.21 е било постановено решение №.281/13.07.21, с което искът е уважен, като е отразено, че е влязло в сила на 30.07.22г. По делото са били изпратени три призовки до ответницата К.У. на посочения в исковата молба адрес - с копие от исковата молба и доказателствата - получена на 22.04.21 от Н.У., неин съпруг; с копие от определението по чл. 140 ГПК по доказателствата и уведомление за първото съдебно заседание – оформена като получена на 4.06.21 от К. У.; с копие от постановеното решение-получена на 14.07.21 от Н. У., неин съпруг. Съгласно неоспореното заключението на съдебно-графологичната експертиза /което съдът кредитира като компетентно, ясно, подробно и надлежно изготвено/ подписът във връчената на 4.06.21г. призовка не е положен от К. У.. На 3.08.21 тя е подала молба с искане за заверен препис от решението. Издаването е разпоредено на 4.08.21 и няма данни за получаване, като на 6.08.21 с полет в 6.15 молителката е отпътувала за Лондон. На 30.05.22 е подала втора молба - за издаване на незаверен препис от решението и от цялото дело, и е получила такъв на 1.06.22.

Н.У. и К.У. са сключили граждански брак на 4.11.99, прекратен с реш.№.633/5.11.21 по г. д.№.3832/21 на РС Сливен, в сила от същата дата, като производството е било образувано по подадена на 24.08.21 искова молба от К.У. чрез пълномощник адв. Р. от АК С..

Няма спор /а е видно и от приложените доказателства – договор за наем, сметки за плащане на консумативи, писмо от 9.09.20г. за предоставен статут за ограничено разрешение в Обединеното кралство съгласно Приложение ЕС към Имиграционните правила и др./, че години преди подаването на исковата молба по г. д.№.863/21 на РС Сливен съпрузите са били във фактическа раздяла, К.У. е живеела и работела в чужбина /Великобритания/, където и е плащала данъци, в това число по времето, когато се е водело горното гражданско дело за нищожност. Спори се дали след получаването на адресираните до нея призовки по същото от тогавашния й съпруг Н.У. той е изпълнил задължението си за предаване-дали я е уведомил за тях и й ги е изпратил по вайбър и месинджър /както се твърди в отговорите на молбата за отмяна и се поддържа в хода на настоящото дело от ответниците/ и получавала ли е тя лично призовката за първото съдебно заседание.

Приложената към депозирания на 3.08.22г. от Е.У. отговор на молбата за отмяна декларация на Н.У. от 3.08.22 - с която той заявява, че е изпратил на К.У. по вайбър и месинджър на телефонен номер 44 [ЕГН] всички документи, които са адресирани до нея /становище, поддържано и в неговия отговор/, не съставлява годно доказателство за установяване на този факт. Молителката изрично твърди, че не е била уведомявана за получаваните документи от вече бившия си съпруг-както със самата молба за отмяна, така и в съдебно заседание, където изрично чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва отговора на молбата ведно с всички твърдения в него. Декларацията е частен свидетелстващ документ и съдържа изгодни /а не неизгодни/ за издателя й факти, поради което и не се ползва с доказателствена стойност /частният свидетелстващ документ има висока доказателствена стойност, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти/. При това положение и доколкото други доказателства в подкрепа на твърденията на ответниците за информиране на молителката за получените за нея от Н.У. призовки и документи на 22.04.21 и 14.07.21 не са ангажирани /не са представени вайбър или месинджър кореспонденция, не са изслушвани свидетелски показания и др./, съдът намира тези твърдения за недоказани. От друга страна, доколкото подписът върху призовката за първото съдебно заседание, оформена като връчена лично, не е положен от К.У., тя е била нередовно призована за него и не е могла да участва лично или чрез представител и да представи по надлежен и удовлетворителен начин позицията си пред съда. Същевременно, предвид процесуалното поведение на ответника Н.У. по делото за нищожност и ангажираните доказателства действително се касае за хипотеза, в която, в контекста и на фактическата раздяла на страните и непосредствено последвалия оспореното решение развод, двамата ответници имат противоречиви интереси и Н.У. е имал качеството на заинтересовано от спора лице по смисъла на чл. 46 ал. 3 ГПК. От друга страна, като се има предвид, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение тече от момента на връчването му /чл. 259 ГПК/, подаването на молба за издаване на препис от решение не може да се приравни в тази връзка по последици на връчване на копие от него с нарочна призовка/съобщение или с получаването на такова в деловодството на съда. На практика молителката е била лишена както от право да участва при разглеждането на делото от първата инстанция, така и от възможност да обжалва постановеното от нея решение и по реда на инстанционния контрол да защити правата си. При тези обстоятелства правото на участие на К.У. е било нарушено и е налице основанието на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК. Атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата на връчване на копие от искова молба и доказателства на молителката в качеството й на ответник.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на К.У. се дължат направените разноски в общ размер на 1661, 41лв. /461, 41лв. ДТ, 200лв. депозит графологична експертиза, 1000лв. адвокатско възнаграждение – възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореният и платен адвокатски хонорар не надвишава минималния съгласно чл. 9 ал. 4 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (1000лв.)/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.281/13.07.21 по г. д.№.863/21 на Районен съд Сливен.

ВРЪЩА делото на Районен съд Сливен за ново разглеждане.

ОСЪЖДА Е. Н. У. и Н. Р. У. да платят на К. С. У. 1661, 41лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ разноски на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: