Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив и на ЕТ "Л. Д.", представен от адв.. О., срещу решение № 1882/09.08.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1088/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 241205154/08.01.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта относно установените в тежест на търговеца задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г. за разликата над 74 001.27 лв. до 93 929.44лв. и за закъснителна лихва върху това задължение за разликата над 40 113.27 лева до 50 915.57 лева и е отхвърлена жалбата на данъчния субект против РА в частта относно определените задължения за остатъка на подоходния данък и лихвата върху него за 2007 г., за подоходния данък за 2008 г. и за задълженията към различни осигурителни фондове за 2007 и 2008 г. Касаторите оспорват съответно отменителната и отхвърлителната части на решението. Първият касационен жалбоподател заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, като конкретни са оплакванията му относно начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в хипотезата на недостиг на парични средства. Сочи като правилен избраният от администрацията подход за определянето й като сбор от временните отрицателни периоди в отделните месеци на данъчната година. Според втория касатор в противоречие с материалния закон съдът е пропуснал да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нищожност на РА, както и отсъствието на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК; отправя упреци към дейността на съда по преценка на доказателствата. Всеки от касаторите иска отмяна на обжалваната от...