Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. [населено място], чрез повереник – адв. Ж.Д., срещу решение №169/14.11.2016г., постановено по адм. дело № 93/2016г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-05-15/09.03.2016 г. на Директора на Р3ОК - гр. С., в размер на 285 (двеста осемдесет и пет) лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се компетентността на органа – издател на обжалвания индивидуален административен акт, като се навеждат доводи за нищожност на писмената покана, поради което се иска прогласяването й. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се обяви нищожността на процесната писмена покана, алтернативно решението, в обжалваната част, да бъде отменено като неправилно, като писмената покана се отмени в цялост. Претендира се присъждане на съдебни и деловодни разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса – Сливен (РЗОК – Сливен), в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение, в обжалваната част, за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал....