Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 991 от 20.02.2017 г. постановено по адм. дело № 11533 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ).

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Излага, че неправилно е прието, че в хода на проверката е събрана цялата релевантна информация и доказателства. Счита, че не са взети предвид и обсъдени факти, които са от изключителна важност за решаване на казуса, а именно какви точно материали е разпечатвал потребителя, в какво количеството и отговарят ли на истината неговите твърдения. Навежда доводи за нарушение на основните принципи на АПК, а именно на чл. 6, чл. 35 и чл. 36 от АПК. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед № 880 от 05.10.2016 г....