Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 182, ал. 6 във връзка с чл. 191, ал. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С. А. П., съдия в Районен съд – Дупница, срещу решението на СК на ВСС (Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет) по т. [номер] от протокол № [номер] от 17.04.2018 г., с което е отхвърлено на основание чл. 182, ал. 5 от ЗСВ възражението на жалбоподателя срещу недопускането му до участие в обявения с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № [номер]/05.12.2017 г. конкурс за преместване и заемане на 36 длъжности „съдия“ в районните съдилища. По съображения за незаконосъобразност, относими към основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона), се претендира отмяна на обжалваното решение и задължаване на СК на ВСС да постанови решение, с което С. П. да бъде допуснат до участие в конкурса. Отправено е и искане (в случай, че се приеме, че СК на ВСС правилно е приложила закона) на основание чл. 150, ал. 2 от КРБ (Конституцията на Р. Б) да бъде спряно производството по делото и да се внесе искане в Конституционния съд за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които Р. Б е страна, на разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, в частта „и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност“, приета с § 102, т. 1 от Закон за изменение и допълнение на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), обн. в ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г.).

Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмено становище, подадена от надлежно упълномощената юрисконсулт Ц. В., аргументира теза...