Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Т. ЧЛЕНОВЕ:РОСЕН ВА. Б. при секретар В. В. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от председателяТ. Т. по адм. дело № 9357/2021 Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. от гр. Смолян, против решение № 259 / 22.07.2021 г. по адм. дело № 126 / 2021 г. на Административен съд – Смолян.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с прилагането на чл.4 КСО вр. §1, ал.1 т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО), касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По изложените в жалбата съображения, моли съда да отмени първоинстанционното решение.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ –Смолян, чрез ст. юрисконсулт А. Ч. - Петкова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на М. А. срещу решение № 1012-20-14#1 от 31.03.21 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, с което са оставени в сила задължителни предписания № ЗД-1-20-00882224/ 18.02.2021 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Смолян, с които на жалбоподателя на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл.37 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт (ИРНОКРДКОНОИ) са дадени задължителни предписания да заличи информация по чл.5, ал.4, т.1 КСО в декларация обр. 1 за периода 12.04.2019 г. – 31.12.2020 г. и е присъдил разноски. Приел е, че оспореният административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в рамките неговата териториална и материална компетентност, в предписаната от закона форма. Решението е правилно.

По делото е установено, че след проверка по повод сигнал изх. № 1043-20-63/18.12.2020 г. подаден до отдел КПК, ТП на НОИ – Смолян, във връзка с подадени данни по чл. 11, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане, на самоосигуряващи се лица, при които е установена регистрация като земеделски стопани с дейност отглеждане на домашни птици. По този повод, от директора на ОДБХ гр. Смолян е изискана информация от базата данни за идентификация и регистрация на животни дали животновъдният обект на лицето М. А. е тип лично стопанство или е с цел предлагане на пазара, тип ферма, регистрирана по реда на чл. 137 Закона за ветеринарно-медицинската дейност. С писмо изх. № 6289/22.12.2020 г. е установено, че въз основа на данните в Интегрирана информационна система на БАБХ-Вет ИС, че жалбоподателката не е регистрирана като физическо лице в БАБХ и няма регистриран животновъден обект за отглеждане на идентифицирани животни. От писмо изх. № РД-3417-1/29.12.2020 г. на ОД Земеделие – Смолян е констатирано, че лицето има извършена регистрация в Регистъра на земеделските стопани за 2019 г. на 12.04.2019 г. и за 2020 г. на 26.11.2019 г., с прилагане копия от анкетна карта и анкетен формуляр, и с посочени в справката място на дейност с. Вълчан, категория животни – птици /кокошки-носачки – 10 бр. М. А. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периодите: 08.05.2019 г. до 21.05.2019 г. – 14 дни, поради общо заболяване, и от 26.12.2019 г. до 24.02.2020 г. – 61 дни поради бременност и раждане. С констативен протокол № КП-5-20-00881813/18.02.2021 г. е прието, че лицето няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ /, както и подадените по реда на чл. 5, ал. 4 КСО данни като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин (с код за вид осигурен – 13) и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски, не пораждат права за лицето по КСО. Издадени са задължителни предписания № ЗД-1-20-00882224/18.02.2021 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Смолян, съгласно които осигурителят М. А. да заличи информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в декларация обр. № 1 Данни за осигурено лице, с код за вид осигурен 13, за периода от 12.04.2019 г. до 31.12.2020 г. и заличаване на подадената декларация ОКД-5. С решение № 1012-20-14#1 от 31.03.2021 г. на директора на ТП НОИ-Смолян са потвърдени задължителните предписания от 18.02.2021 г. С обжалваното решение Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на М. А. като неоснователна.

Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО указва, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Настоящият състав намира, че лице, макар и регистрирано като земеделски производител, но неизвършващо трудова дейност няма статут на осигурено лице. Задължение за земеделския производител, за да възникване и да се осъществи осигурителното правоотношение, е произвеждането на земеделска продукция, която да е предназначена за продажба. Законосъобразно административният съд е приел, че не може да възникне качеството осигурено лице, независимо, че за него са били подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Изискването на законодателя е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба.

Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици, е направено разграничение по отношение на животновъдния обект. Животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми (§ 1, т. 46 и 47 от Закона за животновъдството).

Съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) (редакция преди изменение и допълнение от ДВ бр. 13/2020 г.) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. Жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. Нейният животновъден обект не е ферма и не е налице изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Не се споделят изложените в жалбата оплаквания относно липсата на установен надлежен ред във вътрешното законодателство за критерии, по които следва да се преценя качеството „земеделски производител“ вр. чл.9 Регламент /ЕС/ № 1307 от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета. Налице е трайно установена съдебна практика и ясно формулирани изисквания в българското законодателство, на които следва да отговаря лицето, за да придобие качеството на осигурено лице и регистриран земеделски стопанин по арг. пар.1, ал.1, т.3 ДР КСО и пар. 1, ал.1, т.5 ДР КСО вр. чл.4, ал.3 , т.4 КСО.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259 / 22.07.2021 г. по адм. дело № 126 / 2021 г. на Административен съд – Смолян.

ОСЪЖДА М. А. от гр. Смолян да заплати на ТП на НОИ–Смолян сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Тодор Тодоров

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Р. В. п/ Хайгухи Бодикян