Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Камелия Николоваизслуша докладваното от съдиятаЮ. Т. по адм. дело № 9358/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Х. С. П. ЕООД, чрез адв. К. О. против Решение №1163/09.06.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2012/2020 г., с което била отхвърлена жалбата му против бездействието на директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Раковски (по – късно закрита, понастоящем с правоприемник Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив) по заявление от 10.06.2020 г. за изменение на заявление №ПМС-2-06-13-02279 от 22.04.2020 г. за компенсация по реда на чл. 1, ал. 2 от Постановление №55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с Решение №325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Р. Б. (само „Постановлението“), за месец юни 2020 година.

По подробно изложени в жалбата доводи и аргументи се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и разрешаване на спора по същество, като се осъди ответната страна да преустанови описаните в жалбата неправомерни бездействия.

Ответникът – директорът на Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а решението за правилно, поради което да се остави в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив са били бездействията на директора на Дирекция „Бюро по труда“ Раковски, с които се препятства продължаването на процедурата по заявление от 10.06.2020 г. на „Х. С. П. ЕООД за изменение на заявление №ПМС-2-06-13-02279 от 22.04.2020 г. и за присъждане на дружеството, на основание чл. 1, ал. 2 от Постановлението, допълнителни парични компенсации.

Правният спор е изяснен от „Х. С. П. ЕООД чрез процесуалния представител на дружеството – адв. О. в открито съдебно заседание по делото, проведено на 23.02.2021 г. и писмена защита с вх. Рег. №9224/25.05.2021 г. по описа на Административен съд Пловдив. Съобразен е и с указанията на Върховен административен съд, шесто отделение, дадени в мотивите на Определение №983/26.01.2021 г., постановено по адм. дело №12734/2020 година.

От фактическа страна по делото не е спорно, че на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в предприятието на „Х. С. П. ЕООД е обявен престой (преустановяване на работата) за всички работници и служители за периода 30.03.2020-05.04.2020 година. На 06.04.2020 г. със Заповед №А090а в дружеството е обявен частичен престой (преустановяване на работата за определени дни от месеца съгласно специално изготвен график) на основание чл. 120в, ал. 1 КТ за периода 06.04.2020 - 26.06.2020 година. В заповедта изрично е записано, че за това време работниците и служителите няма да се допускат на територията на завода, освен при законови изключения.

С последваща Заповед №А098/30.04.2020 г. и на основание чл. 138а, ал. 2 КТ за цялото предприятие е въведено непълно работно време с продължителност 5 часа за периода 01.05.-30.06.2020 година.

С друга Заповед №А105/28.05.2020 г. за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. се установява за цялото предприятие непълно работно време. Обявената продължителност на работния ден за работниците и служителите, съгласно график, е 5 часа за месец май. За месец юни продължителността на работното време се определя на 6,18 часа. Към заповедта се прилага и списък на служителите на намалено работно време от 5 часа (л.85-л.89 вкл. от първоинстанционното дело).

С. З. №А098а/30.04.2020 г. от представляващия дружеството е разпоредено да се удължи обявения частичен престой в завода на „Х. С. ЕООД, гр. Пловдив до 30.06.2020 г., като са посочени поименно лица, които да се премахнат от предварително обявения списък и такива, които да се добавят към предварително обявения списък.

С. З. №А105/28.05.2020 г. на представляващия дружеството работодател, е прието и на основание чл. 138а, ал. 2 КТ, за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. в цялото предприятие да се установи непълно работно време. Обявената продължителност на работния ден за работниците и служителите, съгласно график, е 5 часа за месец май. За месец юни намаленият работен ден се определя на 6,18 часа. Към заповедта е приложен и поименен списък на служителите с намалено работно време от 6,18 часа (л.93-л.97 вкл. от първоинстанционното дело).

„Х. С. П. ЕООД е подало заявления по Образец 3 (с входящ номер при ДБТ–гр. Раковски ПМСЗ-06-13-02670/02.06.2020 г.) и по Образец 2 (с входящ номер при ДБТ–гр. Раковски ПМС2-06-13-02279/22.04.2020 г.) за изплащаме на компенсации по Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Р. Б.

По делото също така не е било спорно, че „Х. С. П. ЕООД е бил одобрен да получи изплащане на компенсации по реда на чл. 1, ал. 3 от Постановлението за периода 01.05.2020-30.06.2020 г., както и че същите са били реално изплатени.

От приложената административна преписка е видно, че на 10.06.2020 г. чрез системата за електронно управление, дружеството е депозирало до Дирекция “Бюро по труда“ – Раковски (понастоящем Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив) документи за изплащане на компенсации по реда на чл. 1, ал. 2 от ПМС №55/2020 г. за периода 06.04.2020-26.06.2020 г., съгласно Заповед №А090А/06.04.2020 г. на основание чл. 120в, ал. 1 от КТ, за брой работници - 425. Първоначалното заявление за изплащане на компенсации по чл.1, ал. 2 от Постановлението е било коригирано със Заявление за корекция на заявление за месец май 2020 г. по реда на чл. 1, ал. 2 от ПМС №55/30.03.2020 г. от дата 09.06.2020 година.

С писмо от 22.07.2020 г. (л.102 от първоинстанционното дело) жалбоподателят е уведомен от административния орган, че представеният списък за м. юни 2020 г. е спрян и няма да се изпрати до НОИ за определяне и изплащане на компенсация с мотив, че за определени дни са налице съвпадения между едни и същи лица, намиращи се в престой (основание за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 2 от Постановлението) и работещи на непълно работно време (основание за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 3 от ПМС №55).

За установяване на спорното по делото обстоятелство - кои лица са били в престой и за каква част от работния ден, съдът е допуснал изслушването на единична съдебно - счетоводна експертиза, заключението на която е обсъдено ведно с доказателствата по делото. Съгласно представени по делото графици за работа за месец май и юни 2020 г. вещото лице не е установило съвпадение на лица за периода 01.05.2020 г. – 26.06.2020 г. с тези на одобрените за изплащане по чл. 1, ал. 3 от Постановлението. Както за месец май, така и за месец юни, конкретни лица са били в един и същ ден в намалено работно време, за което са изплатени компенсации, а в останалата част от работното време са били в престой. Вещото лице е дало и варианти на изчисления на компенсациите по чл. 1, ал. 2 от Постановлението.

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства, релевантни за правния спор, първоинстанционният административен съд извежда своите мотиви за неоснователност на предявеното по чл. 256 АПК искане от „Х. С. П. ЕООД.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са касационните доводи на „Х. С. П. ЕООД за неправилност на решението на Административен съд Пловдив поради нарушение на материалния закон.

Фактическите твърдения на дружеството, въз основа на които извежда своето накърнено материално право да получи компенсации по чл. 1, ал. 2 от ПМС №55/30.03.2020 г., са дали основание на първоинстанционния административен съд да приеме, че е сезиран с искане по чл. 256 АПК. В този смисъл правилно решаващият съд е изяснил и спорния по делото въпрос, а именно бездействал ли е ответникът по касация във връзка със заявеното искане на дружеството да му бъдат изплатени компенсации, съобразно § 6 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците (само „ЗМДВИПОРНС“) и Постановление №55 на МС от 30.03.2020 г., които са и приложимото материално право за процесния казус.

В §6 от ПЗР от ЗМДВИПОРНС законодателят е предвидил в какви срокове и размери следва да се изплатят компенсации на правоимащите лица, а в Постановление №55 на МС от 30.03.2020 г. са посочени редът и процедурата, при изпълнение на които, на работодателите се изплащат съответните компенсации.

Видно от относимата норма на чл. 1, ал. 1 от Постановлението, на работодател, който поради извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., или обявената с Решение № 325 на МС от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, се изплащат суми на основание § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.

По повод предприетата от дружеството защита по реда на чл. 256 АПК следва да бъде посочено, че в случая тя е срещу бездействия на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - чл. 5, ал. 4 от ПМС на МС №55/30.03.2020 г., във връзка с предоставяне чрез изпращане на информацията до Агенцията по заетостта, на списък с работодателите, които отговарят на критериите за изплащане на компенсации.

В административната процедура по изплащане на компенсации на основание чл. 1, ал. 2 от Постановлението могат да кандидатстват работодатели, отговарящи на изискването на чл. 2, ал. 2 от Постановлението, какъвто е и касаторът, след изпълнение на процедурата на чл. 4 от него. Една от материалноправните предпоставки за уважаване на подаденото заявление по чл. 1, ал. 2 от Постановлението е работодателят да е преустановил работата на предприятието или на отделни негови работници и служители на законно правно основание – престой по смисъла на чл. 120в КТ. В зависимост от престоя, работодателят следва да издаде нарочна заповед за престой за цялото предприятие или за отделните негови работници и служители.

В конкретната хипотеза и предвид обявената с решението на МС извънредна епидемична обстановка „Х. С. П. ЕООД, в качеството си на работодател, на основание чл. 120в, ал. 1 КТ е постановил временно преустановяване работата на предприятието. По делото не се представя от дружеството работодател заповед по чл. 120в, ал. 1 КТ, за преустановяване работата само на отделни работници или служители, каквото е изискването на тази разпоредба, в случай, че престоят се отнася само за конкретни лица.

Липсата на нарочна заповед в този смисъл опровергава доводите на касатора, поддържани в касационната жалба, че за определени дни от процесния период май – юни 2020 г. едни и същи служители са полагали труд в условията на непълно работно време, като същите лица са се намирали в престой по смисъла на чл. 120в, ал. 1 КТ за останалата част от работния ден.

Дори чл. 120в, ал.1 КТ да не въвежда минимален почасов престой за всеки от работните дни, дружеството е било длъжно изрично със заповед да посочи по отношение на кои работници и за какъв период от време, включително и в рамките на работния ден, ще бъде преустановена работата, за да няма съвпадение с тези лица по списък към заповедта по чл. 138а КТ, които са с намалено работно време. Изводът се налага от разграничението на хипотезите, което законодателят прави в чл. 1, ал. 2 и чл. 1, ал. 3 от Постановлението, при престой и непълно работно време по смисъла на Кодекса на труда.

Изтъкнатите аргументи за неизпълнение на задължението на касатора по отношение на законосъобразността на престоя на конкретни негови служители и работници, изведени от съдържанието на чл. 120в, ал. 1 КТ, не се опровергават и от заключението на единичната съдебно - счетоводна експертиза.

Фактическите установявания на вещото лице относно липсата на съвпадение на лица за периода 01.05.2020 г. – 26.06.2020 г. с тези на одобрените за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 3 от Постановлението, са единствено на базата на графици за работа за месеците май и юни 2020 г., но не почиват на нарочни заповеди на работодателя, който е бил длъжен да ги издаде, в случай, че твърди, че престоят по смисъла на чл. 120в, ал. 1 КТ е бил почасов спрямо конкретни негови служители.

Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че е изпълнена процедурата, предвидена в чл. 5 от Постановлението, като определената комисия в съответствие с административнопроизводствените правила е проверила приложените документи от заявителя. Резултатите от проверката на комисията, извършена в нормативно установения 7 - дневен срок, сочат на констатирани съвпадения относно лицата, за които се иска компенсация по чл. 1, ал. 2 от Постановлението, с тези, по одобреното вече заявление по чл. 1, ал. 3 от Постановлението.

В чл. 5, ал. 4 от Постановлението е предвидено задължение на директора на Дирекция „Бюро по труда“ да изпрати в Агенцията по заетостта списък на работодателите, но само тези, които отговарят на критериите за изплащане на съответните компенсации. След като нарочно определената комисия от директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Раковски е преценила горното несъответствие във връзка с материалните изисквания на чл. 1, ал. 2 от Постановлението, то правилен е изводът на административния орган, че процедурата не следва да бъде продължена, доколкото работодателят не отговаря на критериите по чл. 1, ал. 2 от Постановлението. Ето защо, директорът на Дирекция „Бюро по труда“ - Раковски не е бездействал, като не е уведомил Агенцията по заетостта по чл. 5, ал. 4 от Постановлението. Не е налице твърдяното от касаторовото дружество фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт.

Действително ответната страна няма компетентност да преценява наличието на основание за компенсация, а това се извършва от Националният осигурителен институт. Неправилно се поддържа от касатора, че ответната страна е извършила тази преценка. Обоснован от фактите и доказателствата по делото е правният извод на първоинстанционния съд, че непрепращането на заявлението на касатора, след приключване на проверката от Дирекция „Бюро по труда“ – Раковски от съответните длъжностни лица, е поради липсата на кумулативното наличие на материалните предпоставки за отпускане на компенсациите по чл. 1, ал. 2 от Постановлението и не е налице фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт.

Неоснователно се твърди от касатора необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото, които са били ангажирани от страните. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства и правилата на логическото мислене е извел своите правни изводи за неоснователност на заявеното искане по чл. 256 АПК, поради което не се споделят съображенията на дружеството за пропуск при прилагане на каузалните връзки между фактите по делото, водещ до твърдяната необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Първоинстанционният административен съд е изложил подробни мотиви във връзка със спорното материално право на касатора и неоснователността на заявената искова претенция по чл. 256 АПК, поради което касационната инстанция намира за незаконосъобразни поддържаните в касационната жалба аргументи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С оглед на посочените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора и при направено своевременно искане на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, същото му се следва в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1163/09.06.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №2012/2020 година.

ОСЪЖДА „Х. С. П. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [пк], община Раковски, обл. Пловдив, Индустриална зона „Раковски“, завод Х. С. да заплати на Агенция по заетостта разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева