Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба (неправилно наименувана „частна жалба“) от В. Б. М. срещу решение № 3937/12.06.2017г., постановено по адм. дело № 2203/2017г. по описа на Административен съд – София град. В жалбата не се сочат конкретни пороци на съдебното решение, същата е бланкетна, поради което на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следва да извърши служебно проверка.
Ответникът – директор на дирекция “Социално подпомагане” – Красно село, гр. С. не ангажира становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. Б. М. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-КС/651 от 21.10.2016 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Красно село за отказ за отпускане на еднократна помощ, потвърдена с Решение № 22-РД06-0019/12.01.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град.
Началото на административното производство е сложено с молба–декларация на М. вх. № ЗСП/Д-С-КС/651 от 30.09.2016 г. до директора на дирекция “Социално подпомагане” – Красно село...