Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.И, [населено място], [улица][жилищен адрес] срещу Решение №2053 ат 30.10.2019 г. на Административен съд, София град, по административно дело №1249/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-жа Иванова срещу принудителна административна мярка от 20.04.2018 г. по чл. 171, т. 5, б. б) от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), приложена от служители на „ТЕТ-61“ ЕООД, по отношение на лек автомобил, марка „Тойота“, регистрационен [рег. номер на МПС] . І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – В.И, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е обсъдил доводите му, като бланкетно е посочил, че не кредитира свидетелските показания, тъй като противоречали на доказателствата по делото, което е еквивалент на липса на мотиви. Не е изложил мотиви относно неяснотата на основание коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б) от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП) е приложена мярката. Не е допуснал исканата комплексна експертиза.

В противоречие на материалния закон е приел компетентност на лицата, приложили мярката като се позовава на чл. 168 АПК. Излага теоретичното си разбиране за характера на принудителната административна мярка и възможността да бъде приложена. Счита, че органът не е доказал релевантните за компетентността си факти. В хода на съдебното производство не е установено мястото на извършване на нарушението като в съставения констативен протокол е посочено само „срещу хотел „Градина“. Счита въпросът за собствеността на участъка, върху който е паркирано неправилно, за особено значим с оглед на компетентността на органа. Излага подробно нормативната уредба по прилагане на принудителната мярка.

Съдът не е обсъдил факта, че констативният протокол не е съставен от длъжностно лице – полицай, както и липсата на снимков материал. Заключението на вещото лице счита за неотносимо като изготвено една година след датата на прилагане на мярката.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. П.Г, Адвокатска колегия, гр. В..

2. Ответниците по касационната жалба – Г.А и А.Й, служители на „ТЕД-61“ ЕООД, считат същата за неоснователна.

За неоснователни считат доводите на касатора за липса на компетентност с оглед на чл. 168, ал. 1 ЗДвП.Пват се на събраните по делото доказателства относно собствеността на пътя, в т. ч. съдебна експертиза. Считат доказателствата по делото за установяващи по безспорен начин местонахождението на процесния автомобил и паркирането му в нарушение на знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“.

Неоснователни считат доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно считат некредитирането от съда на свидетелските показания. Правят подробен анализ на показанията и останалите доказателства по делото.

Неоснователни считат доводите за неяснота на правното основание, а останалите доводи за противоречие с материалния закон – за бланкетни. Неоснователни считат и доводите за необоснованост на съдебното решение като излагат подробно възражения по всеки от тях.

Молят съда да остави в сила обжалваното решение. Претендират на правените по делото разноски. Ответниците се представлява от адв. Р.Н, Софийска адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 20.04.2018 г. около 16, 30 часа лек автомобил, марка „Тойота“, регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на В.И, е бил паркиран в к. к. „Златни пясъци“, срещу хотел „Градина“ след знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането“ и указателна табела Т17 „Принудително преместване на пътни превозни средства“ и по отношение на него служители в „ТЕД-61“ ЕООД прилагат принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП „преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“.

2. На 20.04.2018 г. за приложената мярка е съставен констативен протокол, в който е посочен нарушения пътен знак и е направена схема на разположението на автомобила и околните сгради. Изготвени са и два броя снимки.

3. В хода на съдебното производство органът представя:

а) Договор №06 от 28.03.2018 г. между „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД; с договора „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, в качеството си на собственик на алеите, паркингите и зелените площи на територията на к. к. „Златни пясъци“ и на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП възлага на „ТЕД-61“ ЕООД, извършване на дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи (правещи невъзможно) преминаването на другите участници в движението, както и пътни превозни средства, паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни алеи или по тротоари. Договорът е със срок на действие от 06.04.2018 г. до 30.09.2028 г.;

б) Заповед №05 и №17 от 28.03.2018 г. на управителя на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и на изпълнителния директор на „Златни пясъци“ АД, с която на основание чл. 168, ал. 1 ЗДвП възлагат на „ТЕД-61“ ООД извършването на територията на к. к. „Златни пясъци“ дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи (правещи невъзможно) преминаването на другите участници в движението, както и пътни превозни средства, паркирани в площи, отредени за озеленяване, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, „Златни пясъци“ АД, „Златни“ АД, „С-Травел“ АД, „Акваполис“ ООД, „Голдън турс“ ЕООД и „ЕРП Златни пясъци“ АД или паркирани върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, като дейността се извършва от служители на „ТЕД-61“ ООД, управляващи техническо средство „паяк“;

в) Заповед №06 и №18 от 28.03.2018 г. на управителя на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и на изпълнителния директор на „Златни пясъци“ АД, с която оправомощават служители на „ТЕД-61“ ООД да вземат решение за прилагане на принудителна мярка по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП и да извършват действия по фактическото преместване на превозното средство. Под №1 и 2 фигурират А.Й и Г.А;

г) Заповед №31 от 01.04.2018 г. на управителя на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, с която определя такса за репатриране на неправилно паркирани автомобили – 70, 00 лв.;

д) Заповед №28, 29 и 30 от 01.04.2018 г. на управителя на „ТЕД-61“ ООД;

е) трудов договор и длъжностна характеристика на А.Й и на Г.А;

ж) копие от регистъра на репатрираните автомобили на 20.04.2018 г. на Пето районно управление – Варна;

е) доказателства за собственост.

4. В хода на съдебното производство от директора на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройване в О. В е представено становище, че територията на к. к. „Златни пясъци“, в т. ч. улици и алеи, не са собственост на общината, а на комплекса като за организиране на движението е приет Генерален план за организация на движението, възложен, изпълнен и поддържан от стопанина на пътя съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба №1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, копия на който представя.

5. В хода на съдебното производство по делото е представено становище на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД с информация за собствеността върху инфраструктурата на комплекса, както и извадка от Генералния план за организация на движението в комплекса.

6. В хода на съдебното производство г-жа А. представя копие на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство и договор за финансов лизинг.

7. В хода на съдебното производство от Пето районно управление – Варна е представено сигнално писмо до прокуриста на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД за резултата от извършена проверка за състоянието на пътната сигнализация в к. к. „Златни пясъци“;

8. Съдът:

а) приема заключение на съдебно-техническа и на съдебно-графологическа експертиза;

б) разпитва свидетеля Г.Г.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган с оглед на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП и доказателствата за надлежно оправомощаване на лицата, които са я приложили, в т. ч. заповед на изпълнителния директор на „Златни пясъци“ АД, трудови договор и длъжностни характеристики.

Приема, че мярката е приложена и при правилно приложение на закона, тъй като от доказателствата по делото, в т. ч. констативен протокол, снимков материал и съдебната експертиза, е установено наличието на знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането“. Съдът не кредитира показанията на св. Георгиев, като ги приема за дадени в противоречие с останалите доказателства по делото. С оглед на разпоредбата на чл. 49 от Правилник за прилагане на ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ППЗДвП) приема за валидно въведена забраната за паркиране и престой, поради което счита за осъществена хипотезата на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорената принудителна мярка и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока.

1. По порока същество нарушение на съдопроизводствените правила:

Доводите на касатора в подкрепа на този твърдян порок са за необсъждане на доводите му за незаконосъобразност на оспорената мярка, за липса на мотиви относно некредитирането на показанията на свидетеля, относно неяснотата на приложената хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП и недопускането на комплексна експертиза.

Тези доводи на касатора са неоснователни.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е взел становище по всеки от доводите на касатора, изложени в жалбата, с която е сезирал съда, и в хода на съдебното производство. Фактът, че касаторът не е съгласен с изводите на съда, направени въз основа на преценка на събраните по делото доказателства не значи, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди доводите на страните.

Съдът е изложил и мотиви защо не кредитира показанията на разпитания свидетел - тъй като са в противоречие с останалите доказателства по делото. Както сочат и ответниците показанията на свидетеля са в противоречие дори и с представения от касатора касов бон за заплащане на таксата за принудителното преместване, както и с представения от Пето районно управление – Варна регистър на репатрираните автомобили на дата 20.07.2018 г. Отделно от факта, че соченото от свидетеля обстоятелство, поради което запомнил датата, на която е осъществено процесното паркиране 21.07.2018 г. - развод с бившата му съпруга, не е възможно да се е случило на тази дата с оглед на факта, че денят е събота.

Що се отнася до твърдяната неяснота относно хипотезата на мярката по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП касаторът очевидно е пропуснал да се запознае подробно с мотивите на съда, тъй като съдът подробно е изложил мотиви за хипотезата, която с оглед на доказателствата по делото, приема за осъществена – паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Неоснователен е и доводът за допуснато съществено нарушение поради отказа на съда да допусне комплексна експертиза. Недопускането на искано доказателство би било съществено нарушение само тогава, когато исканото доказателство е относимо и допустимо. В случая, с оглед на предмета на делото, никакви съдебни експертизи не са били относими, тъй като експертизата е необходима на съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други – чл. 195, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. В случая никакви специални знания не са необходими на съда, за да извърши контрол за законосъобразност на процесната принудителна мярка. Релевантните факти се установяват с представените по делото доказателства – снимков материал, констативен протокол, доказателства за компетентността на приложилите мярката, Генерален план за организация на движението. Вещото лице не може да установи какви са били знаците на процесното място два месеца по-късно, нито да тълкува съдържанието на генералния план относно факта къде съгласно него е предвидено поставянето на процесните пътни знаци.

Абсолютно неотносимо е и заключението на графологичната експертиза, защото единственото, която тя установява, е автентичността на поставения подпис и печат, но факта, че по делото е било представено копие на генералния план, а не неговият оригинал, е било очевидно и без експертиза, тъй като при представянето на копието по делото „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД изрично заявява, че представя копие, тъй като оригиналът е приложен по друго дело.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.

2. По порока противоречие с материалния закон:

Касаторът счита за неправилен извода на съда относно валидността на принудителната мярка поради липсата на компетентност на издателите й. Този довод на касатора е неоснователен, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон.

Съгласно § 6, т. 1 ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци като законът приравнява към пътищата и улиците, т. е. налице е специална за целите на Закон за движение по пътищата дефиниция на понятието „път“. Ноторно е, че курортен комплекс „Златни пясъци“ е селищно образование с национално значение по смисъла на чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 23 от Закон за административно-териториалното устройство на Р.Б.К селищно образование устройственото му изграждане е подчинено на общите изисквания на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), в т. ч. на изискванията за транспортната техническа инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Това значи, че на територията на комплекса съществуват земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци, т. е. път по смисъла на § 6, т. 1 ЗДвП. Ноторно е също, че курортен комплекс „Златни пясъци“ е частна собственост, в това число частна собственост е транспортната техническа инфраструктура и озеленените площи (по делото са представени множество документи, доказващи този факт). Член 168, ал. 1 ЗДвП определя субектите, които са оправомощени да преместват паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене без знанието на неговия собственик. Това са определени от министъра на вътрешните работи длъжности лица от службите за контрол, както и длъжностни лица, определени от собствениците или от администрацията, управляваща пътя.

Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да прилагат принудителната административна мярка „преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“, но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекта съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да прилагат принудителната административна мярка. Законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, т. е. всеки собственик на път по смисъла на § 1, т. 6 ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да прилагат принудителната мярка. Поради това правилен е изводът на съда, че законодателят е предвидил възможност мярката да се прилага от правен субект, който не е орган от системата на изпълнителната власт. В случая законът изрично е оправомощил правен субект, който може да бъде и частен, да упражнява административни правомощия. С оглед на това и в съответствие с § 1, т. 1 АПК собственикът на пътя - частен правен субект, може да определи длъжностни лица, които да прилагат принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени лица прилагат мярката те действат като административен орган.

От доказателствата по делото, както обосновано приема и първоинстанционният съд, е безспорно, че приложилите процесната принудителна мярка лица са надлежно оправомощени от собственика на пътя, поради което изводът на съда за валидност на мярката е правилен и обоснован.

Касаторът счита, че съдът неправилно е приел за доказан фактическият състав на принудителната мярка, тъй като счита за неустановено мястото, на което автомобилът е бил паркиран поради посочването в констативния протокол единствено „срещу хотел „Градина“.

Безспорно, тъй като принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП е в устна форма, съставеният от органа документ, в който е отразено становището му за релевантните за мярката факти е от значение за законосъобразността й, тъй като е източник за отразените в него факти. Както обосновано приема и първоинстанционният съд в процесният протокол органът първо, изрично и подробно е описал къде са разположени и какви са пътните знаци. Посочил е, че пред хотел „Преслав“ е поставен пътен знак В 27 „Забранени са спирането и паркирането“ и Т 17 „Принудително преместване на пътни превозни средства“. Второ. Посочил е къде е разположено процесното превозно средство – срещу хотел „Градина“. Така установеното местонахождение на релевантните пътни знаци и на процесния автомобил се потвърждава и от приложения по делото снимков материал.

Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът не установил коя от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП приема за осъществена. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът ясно, недвусмислено и подробно е посочил, че в случа, с оглед на доказателствата по делото – установено паркиране на процесното превозно средство след знак В 27 „Забранени са спирането и паркирането“ и указателна табела Т 17 „Принудително преместване на пътни превозни средства“, налице е хипотезата на чл. 171, т. 5, б. б) ЗДвП „паркиране в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство“.

С оглед на горното доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са неоснователни.

3. По порока необоснованост:

Касаторът счита обжалваното решение за необосновано. Необосноваността е порок на съдебното решение, при който са налице специфични грешки на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, които се състоят в несъответствие между неговите изводи за фактите и ненормираните от закона изисквания за истинност на тези изводи. При необосноваността се касае за грешки при формиране на ненормираното от закона вътрешно убеждение на съда по съществото на делото.

Довод на касатора за необоснованост на съдебното решение е необсъждането на качеството на съставения протокол. Необсъждането на дадено доказателство не е необоснованост, а би могло да бъде нарушение на процесуалните правила. Независимо от това съдът счита за необходимо да посочи следното:

Процесният протокол, който разпоредилите мярката органи са съставили, не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), нито в Правилник за неговото прилагане, нито в някакъв друг нормативен акт. С оглед на това протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и документиране на дейността за целите на предприятието. Поради това протокол не е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила – издалото го длъжностно лице не е снабдено с държавна удостоверителна власт за релевантния факт – местоположението на превозното средство, по отношение на което е приложена принудителната мярка. Той е официален, доколкото е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, но това не го прави свидетелстващ. Дали органът ще състави или не процесния протокол е ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка. Това може да има значение за неговата дисциплинарна отговорност.

Но тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят не е ограничил доказателствените средства за доказването на релевантните факти с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и 2 АПК. Поради това съставеният от органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал по принцип могат да бъдат доказателства за фактическите основания на органа.

Видно от горното съдът не само правилно е ценил съставения протокол като доказателство, но и въз основа на него е направил обосновани фактически изводи, което прави довода на касатора неоснователен.

Що се отнася до довода на касатора за неустановеност на датата, на която е осъществено процесното паркиране, то съдът изложи достатъчно мотиви при обсъждане на доводите за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не следва да го обсъжда отново.

Видно от горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на това е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на „ТЕД-61“ ООД – юридическото лице, в чиято структура са органите – ответници, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 300, 00 лв. адвокатско възнаграждение по Договор №7 от 29.09.2020 г. за правна защита и съдействие. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК (Г. П. К), освен че не е обосновано с оглед на визираните в чл. 78, ал. 5 ГПК основания, е и неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума на предвиденото в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2053 ат 30.10.2019 г. на Административен съд, София град, по административно дело №1249/2018 г.

ОСЪЖДА В.И, [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на „ТЕД-61“ ООД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Козлодуй“ №2 300, 00 (триста) лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.