Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Е. Б“ АД София срещу решение № 851/11.08.2020г., постановено по адм. дело № 71/2020г. по описа на Административен съд София – област, /АССО/ с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1332-ПД/27.12.2019г. на Заместник председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ за налагане на ПАМ.

Наведени доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправната норма – касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Навеждат се доводи за неправилност на извода на съда за наличие на извършено нарушение на нормативно установените задължения на дружеството, тъй като не е било установено извършване на нарушение на чл. 100м, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК. Сочи се, че за да се наложи ПАМ то следва да е установено по надлежния ред извършване на нарушението от поднадзорното лице. Освен това поради висящността на издадените НП липсва основание за прилагане на процесната мярка, въпреки, че постановленията са издадени на физически лица – членове на УС на дружеството, те съдържат твърдения за констатирано нарушение на чл. 100м, ал. 1 от ЗППЦКи касаят Годишния финансов отчет на дружеството.

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е неоснователно възражението на дружеството относно пороците на диспозитива на оспорената принудителна мярка – в последния липсват ясно формулирани, конкретни задължения, което препятства изпълнението и евентуално проследяване и преценка, както от страна на административния орган, така и от страна на съда. Твърди се, че съдът не е обсъдил наведеният в жалбата довод за неизпълнимост на мярката, доколкото произтичащото от същата задължение е обвързано с фактически действия на трето лице – одиторско предприятие.

Сочи се, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата възражения относно характера и приложимостта на Концептуалната рамка...