Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на "Вини 77" ЕООД, подадена чрез адв.. П, срещу решение № 76/28.05.2020 г., постановено от Административен съд – Сливен по адм. д. № 511/2019 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за липса на осъществени доставки на грозде от доставчиците „Г. К БГ" ЕООД и „В. К 66“ ЕООД, а само документиране на стопански операции, които реално не са били осъществени от посочените във фактурите доставчици. навежда доводи, че изводите на съда не са подкрепени от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните ССЕ. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна.
С оспореното решение Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на "Вини 77" ЕООД против ревизионен акт № Р-02002017007886-091-001/01.03.2019 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 84/20.05.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, с който в тежест на [Фирма 1] са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г. в размер на 132 370, 90 лв. и начислена лихва за просрочие 18 496, 63 лв., поради отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 6, чл. 25, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, по фактури издадени от "Г. К БГ" ЕООД и „В. К 66“ ЕООД.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства, включително и приетата без оспорване ССЕ, съдът е обосновал извод за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Г. К БГ" ЕООД и „В. К 66“ ЕООД, поради което същите са издадени без основание, респективно данъкът по тях е бил начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че изводите на съда не са подкрепени от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и от приетата и неоспорена от страните ССЕ. Видно е от мотивите, че решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 202 ГПК.Они са изложените от него съображения, че процеса на доказване на реалното изпълнение на процесните доставки не се повлиява от приетата по делото ССЕ, тъй като в случая липсва спор относно счетоводното отразяване на твърдените доставки. В тази връзка следва да се отбележи, че както притежаването, така и редовното осчетоводяване на фактурите не е достатъчно да обоснове фактическо извършване на отразените в тях стопански операции. Наличието на плащане също не е достатъчно, защото плащането не е предпоставка за правото на данъчен кредит, а косвено доказателство, което се обсъжда съвкупно с останалите по делото доказателства, които да сочат, че са изпълнени законовите изисквания по установяване реалността на доставките. Последващата реализация в стопанската дейност на ревизираното дружество, установена от вещото лице, също не е предмет на спор, а и не може да доведе до извод, че с процесните фактури са документирани сделки, които са били извършени в действителност от самият издател на фактурите.
В случая както правилно сочи съдът спорът по делото е фактически и той касае действителното извършване на фактурираните доставки на стоки - различни сортове грозде именно от доставчиците „Г. К БГ" ЕООД и „В. К 66" ЕООД. Съобразно изискването на ЗДДС, съответно с практиката на СЕО и СЕС, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят да разполага с фактура за доставката, която е осъществена именно от доставчика, издал фактурата. Въз основа на преценка на фактите и анализ на наличните доказателства, обосновано е прието от съда, че в случая не е установено действително предаване на фактурираните стоки от сочените във фактурите доставчици, съответно изпълнение на изискването на чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. Приложените по делото приемо - предавателни протоколи съдържат данни единствено за общите количества и единичната цена на съответния сорт грозде, без в тях да е налице конкретна информация, относно мястото на съставяне. От друга страна същите са съставени много по-късно от датите на доставяне на гроздето в заводите за преработка. Както правилно съдът сочи в случая е налице оформяне на доставките с всички съпътстващи ги документи /фактури, ППП и др./, но същите не отразяват фактическото движение на стоката от „Грейпс комерс БГ“ ЕООД и „Вал комерс 66" ЕООД към „Вини 77" ЕООД. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding C-342/87, Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен, поради което законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на касатора.
Съобразно изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/28.05.2020 г., постановено от Административен съд – Сливен по адм. д. № 511/2019 година. Решението е окончателно.