Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Б от [населено място], чрез адв. М.Б срещу решение № 427 от 08 юли 2020 год., постановено по адм. дело № 1334 от 2019 год., по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед №8121К-13759 от 13 ноември 2019 год. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400, 00 лева. С определение № 1166 от 10 август 2020 год., постановено по същото дело от Административен съд – Плевен, е изменено, на осн. чл. 248, ал. 3 о т ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, обжалваното решение, в частта, в която на В.Б е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи юрискоснултско възнаграждение, в размер на 400, 00 лв. като същият е осъден, на осн. чл. 78, ал. .8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 144 от АПК, да заплати на Министерство на вътрешните работи юрискоснултско възнаграждение, в размер на 150, 00 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрисконсулт Табакова оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от...