Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С.Г от [населено място] чрез адвокат Георгиева против Решение № 407/10.03.2020 год. по адм. дело № 399/2019 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № Р-02000218001278-091“001/06.11.2018г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Н.Ж на длъжност началник-сектор „Ревизии“ - възложил ревизията, и Д.З на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение №11/28.01.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения РА или евентуално връщане на делото за разглеждането му от нов състав на съда.

Ответникът - Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, не се явява и не представя становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по реда на ЗДДФЛ, определени на основание чл. 17 във вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, в размер на 18 394, 27лв., за периодите от 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., с...