Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП срещу решение № 4810 от 09.07.2019 г., поправено с решение №648 от 04.02.2020 г. по адм. дело № 11904/2018 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 11 състав.

С обжалваното решение по жалба на Г.Х е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002217008734-091-001 от 26.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в частта, в която е потвърден и изменен съгласно решение № 1468 от 25.09.2018 г., поправено с решение № 1790 от 19.11.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП относно установената отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК като управител на [фирма] / понастоящем [фирма]/, както и в полза на лицето са присъдени разноски в общ размер на 1510, 00 лева.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Поддържа, че от събраните доказателства в хода на ревизията е доказан фактическият състав на отговорността на управителя Христов по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според касатора извършените разпоредителни действия със сумата от 49 500 лева е довело до намаляване на имуществото на [фирма] / понастоящем [фирма]/ и по тази причина се е стигнало до неплащане на дължимите задължения за данъци и осигурителни вноски. Отделно от това, допълнителен аргумент за наличие на недобросъвестност у управителя на процесното дружество е извършената продажба на дяловете в полза на трето лице, след като Г.Х е знаел за натрупаните публични задължения. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което да...