Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Г.В срещу Решение № 377/22.04.2020 г. на Административен съд София област (АССО), постановено по адм. дело № 802/2019 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г.В срещу Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. № 9/Мярка 14 изх. № 01-223-6500/582 от 27.11.2018 г. на директора на Областна дирекция (ОД) София на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Г.В е осъден да заплати разноски по делото.
Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът не е установил правилно действителната фактическа обстановка по делото и е направил погрешни и необосновани изводи. Моли касационната жалба да се уважи и обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отмени отказа за подпомагане обективиран в оспорваното уведомително писмо. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв.. Б.
Ответникът – Директорът на Областна дирекция София на Държавен фонд „Земеделие“ в писмено становище заявява, че оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й приема следното:
Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. № 9/Мярка 14 изх. № 01-223-6500/582 от 27.11.2018 г. на директора на ОД София на ДФЗ, с което Г.В е уведомен, че е неодобрен за участие по дейност 1.1. „Осигуряване на свободна подова площ“ (ЕПЖ). Неодобрението е поради това, че: за животновъден обект (ЖО) 2008-001 е представено становище от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) удостоверяващо наличната свободна подова/дворна площ, което е след подаване на заявление за подпомагане/плащане от 27.10.2017 г.; кандидата има изискуеми публични задължения към държавата, което е в разрез с изискванията, заложени в чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2017 г.); за ЖО 2008-001 не е представен документ с входящ номер за издаване на регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ) (ЗВМД).
За да разгледа спора по същество първоинстанционният съд, е изложил съображения, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. В тази връзка от фактическа страна е установил, че оспореното уведомително писмо е връчено на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател) на 03.12.2018 г. Войнов е оспорил уведомителното писмо пред по-горестоящия административен орган – министъра на земеделието, храните и горите с жалба вх. № 94-2947/17.12.2018 г. Установено е, че Войнов не е уведомен за датата, на която преписката, във връзка с оспорването по административен ред, е постъпила при министъра на земеделието, храните и горите. По-горестоящият административен орган се е произнесъл по оспорването със Заповед № РД20-132/08.04.2019 г., като е отхвърлил жалбата. Заповедта е съобщена на Войнов на 12.04.2019 г. Жалбата, инициирала съдебното производство е изпратена по пощата на 25.04.2019 г. За да приеме, че жалбата е подадена в срок съдът от правна страна позовавайки се на чл. 97, ал. 1 АПК е изложил съображения, че по несъмнен начин по делото е установено, че уведомление за датата на постъпване на преписката пред министъра на земеделието и храните не е било изпратено на жалбоподателя. Приел е, че при това положение, срокът по чл. 149, ал. 3 АПК за обжалване на първоначалния административен акт, считано от крайната дата, на която е следвало да се произнесе по-горестоящият орган, а последната обусловена от датата на постъпване на преписката при него, за жалбоподателя не е започнал да тече и съответно не е изтекъл. Считано от датата на съобщаване на Заповед № РД20-132/08.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите на Войнов, жалбата му е в срок. За да приеме жалбата за неоснователна и да я отхвърли съдът е изложил съображения, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При издаването му не са допуснати нарушения от формална страна и съществени процесуални нарушения. Административният акт не е в противоречие с материалния закон. Решението е недопустимо.
Преценката на съда, че жалбата, с която е сезиран е допустима е неправилна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
Правилно първоинстанционният съд е установил, че уведомителното писмо е съобщено на адресата на 03.12.2018 г., като това не се оспорва от Г.В. В административния акт се съдържа указание за възможността за обжалване на акта, както по административен ред, така и по съдебен ред. Г.В е избрал да оспори уведомителното писмо първо по административен ред – пред министъра на земеделието, храните и горите, в качеството му на по-горестоящ орган (чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП)), видно от подадената жалба рег. индекс № 94-2947/17.12.2018 г. Жалбата до министъра на земеделието, храните и горите е подадена в указания 14 дневен срок. Срокът по чл. 97, ал. 1 АПК за произнасяне на по-горестоящия орган е изтекъл на 31.12.20018 г. Министърът на земеделието, храните и горите е получил административната преписка на 07.01.2019 г., като е вярно установеното от съда, че Войнов не е уведомен за това и се е произнесъл на 08.04.2019 г. със административен акт, който е съобщен на Войнов на 12.04.2019 г. Считано от тази дата, жалбата до съда, подадена по пощата на 25.04.2019 г., е в 14 – дневния срок от съобщаването на заповедта на по-горестоящия орган. Изводите на съда, че след като този срок е спазен, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и че след като жалбоподателят не е уведомен за датата на получаване на преписката от по-горестоящия орган, срокът за обжалване за него не е започнал да тече, са неправилни. Тези изводи са в противоречие с нормите на чл. 97, ал. 5, чл. 149, ал. 3 АПК и Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, което решение на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съгласно т. 2 на цитираното ТР съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. В случая от доказателствата по делото се установява, че административната преписка във връзка с жалба рег. индекс № № 94-2947/17.12.2018 г. на Г.Д е постъпила в Министерството на земеделието, храните и горите на 07.01.2019 г., видно от писмо рег. индекс 94-2947/07.01.2019 г. Законът не е поставил изискване срокът за обжалване пред съда на административен акт оспорен пред по-горестоящия административен орган да тече от уведомяването на лицето за датата, на която преписката във връзка с подадената жалба е получена от по-горестоящия административен орган. Неизпълнението на въведеното с последното изречение на чл. 97, ал. 1 АПК задължение за уведомяване на жалбоподателя за датата на постъпване на преписката, не води до игнориране на императивно определените срокове за обжалване на административния акт при условията на чл. 149, ал. 3 от АПК. Началният момент за изчисляване на този срок е нормативно определен и не е поставен в зависимост от изпълнението или неизпълнението на задължение за уведомяване на жалбоподателя от страна на висшестоящия административен орган. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 10297 от 03.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2019 г., Определение № 14002 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2019 г., Определение № 661 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14352/2019 г., Определение № 11779 от 21.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2020 г.
Считано от 07.01.2019 г. и доколкото по-горестоящият орган е едноличен, срокът по чл. 97, ал. 1 АПК за произнасяне е двуседмичен и е изтекъл на 21.01.2019 г. Жалбата до съда е подадена по пощата на 25.04.2019 г. в 14-дневния срок от съобщаването на Войнов на Заповед № РД20-132/08.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, но с оглед ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия това не променя факта, че жалбата срещу уведомителното писмо е просрочена.
С оглед изложеното оспореното съдебно решение ще следва да се обезсили и съдебното производство да се прекрати.
С оглед изхода на спора своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да се уважи. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото съдът определя същите в размер на 100 лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 377/22.04.2020 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело № 802/2019 г.
О. Б. Р. жалбата на Г.В срещу Уведомително писмо за неодобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. № 9/Мярка 14 изх. № 01-223-6500/582 от 27.11.2018 г. на директора на Областна дирекция София на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Г.В, ЕГН [ЕГН] да заплати на Областна дирекция София на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева деловодни разноски. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство. Решението е окончателно.