Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Н. - младши полицейски инспектор при Пето РУП на МВР - [населено място], в качеството му на полицейски орган по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), против решение № 1575 от 07.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1424/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, Х състав, с което е отменена негова заповед за задържане на лице.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния и процесуален закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда за липса на посочване на фактическите и правни основания в обжалваната заповед. Същите са посочени както в заповедта, така и подробно фактите са изложени в представената като доказателство по делото докладна записка от 21.07.2016 г., която обаче не е обсъдена от съда. Установено е, че полицейските органи са съставили акт за нарушение по Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ), като наложената мярка за задържане е за да бъде осигурено явяването на лицето, за което се твърди че е нарушител, пред районния съдия. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и делото да бъде решено по същество като се потвърди заповедта за задържане. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът - И. В. Д. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и довидите в касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба...