Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 401, т. 1 и чл. 405 КТ.

Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] - [населено място], представлявано от управителя И. Б., чрез пълномощника адв. Д. Н., подадена против решение № 69/27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 71/2017 г. по описа на Административен съд гр. Г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против принудителна административна мярка пол чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, представляваща дадени два броя предписания по т. 1 и т. 2 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР1704493/15.02.2017 г., издаден от дирекция „Инспекция на труда“ гр. Г..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт.

Ответникът по касационната жалба - дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Г., не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд гр. Г. е отхвърлена жалбата на [фирма] - [населено място], подадена против принудителна административна мярка, с която е предписано на дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател да предприеме действия да бъде поставен изключвател на предпазната решетка на отвора за пълнене с хранителни подправки на работното оборудване – Бункер към вертикална пакетираща машина А009 /т. 1 от предписанията/ и А008 /т. 2 от същите/, находящи се в обект на дружеството жалбоподател в [населено място], [община]. Предписанията са дадени съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредба № 7/.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Габрово е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

От фактическа страна е установено, че на 03.02.2017, на 07.02.2017 и на 15.02.2017 година, инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Г. са извършили проверка във връзка с възникнала трудова злополука в ТД [фирма] – [населено място], [община] по работни места в обект - Предприятие за нехранителни подправки, находящо се в [населено място], [община]. Проверката е обхванала и изпълнението на Програма 1 мярка 10, „Извършване на проверки в предприятия от икономически дейности с проблеми по защитата на труда на областно равнище“.

Проверяващите са констатирали редица нарушения подробно описани в десет пункта и на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 са дали осем броя предписания. Оспорват се дадените предписанията по т. 1 и т. 2, от протокола както следва:

по т. 1. При направения оглед по работни места в обект - Предприятие за пакетирани хранителни подправки, находящо се в [населено място], [община] на търговско дружество [фирма] - [населено място], се установява, че работодателят е допуснал оборудване: Вертикална пакетажна машина за насипни продукти А009 да се експлоатира без краен изключвател (блокировка) на предпазните врати на машината, което да изключва възможността за достъп до работните части (спойващи челюсти и режещ нож) при работеща машина, с което да се гарантира безопасността и здравето на работещите - нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД) и чл. 11 Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

по т. 2. При направения оглед по работни места в обект - Предприятие за пакетирани хранителни подправки, находящо се в [населено място], [община] на търговско дружество [фирма] - [населено място], се установява, че работодателят е допуснал оборудване: Вертикална пакетажна машина за насипни продукти А008 да се експлоатира без краен изключвател (блокировка) на предпазните врати на машината, което да изключва възможността за достъп до работните части (спойващи челюсти и режещ нож) пpи работеща машина, с което да се гарантира безопасността и здравето на работещите - нарушение на чл. 8, ал, 1 от ЗЗБУТ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД) и чл. 18( Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Обн. ДВ, бр. 88/1999 г. изм. и доп.

С наложената принудителна мярка е предписано на дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател да предприеме действия изразяващи се в поставяне на изключвател на предпазната решетка на отвора за пълнене с хранителни подправки на работното оборудване – Бункер към вертикална пакетираща машина А009 /т. 1 от предписанията/ и А008 /т. 2 от същите/, находящи се в обект на жалбоподателя в [населено място], [община]. Предписанията са дадени съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредба 7/.

За установяване на застъпената от дружеството жалбоподател позиция, по негово искане е бил допуснат до разпит и изслушан един свидетел, работещ като координатор дейност в предприятието. От разпита на свидетеля се е установило, че машини А008 и А009 са снабдени с предпазни врати от плексиглас и че работниците били инструктирани да не отварят вратите и да не пипат работещите механизми.

Първоинстанционния съд обаче приема, че така дадените свидетелски показания, нямат връзка с дадените предписанията, предмет на съдебна проверка, описани в т. 1 и т. 2 от протокол изх. № ПР1704493/15.02.2017 г., издаден от дирекция „Инспекция на труда“ гр. Г..

Безспорно установено е, че предписанията се отнасят не за самите машини с № А008 и № А009, а за бункерите към тях и по-точно за решетките, които покриват тези бункери. Разпитаните като свидетели инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, които са осъществили проверките са констатирали, че наистина двете машини са снабдени с плексигласови врати. Към всяка от тези две машини обаче е наличен и бункер, в който се изсипват хранителни подправки. Във всеки от бункерите има движеща се част – шнек, който представлява опасност и когато шнека работи би могло да увреди работник. Проверяващите са констатирали, че върху единия бункер е поставена метална решетка, която без никакво затруднение би могла да бъде повдигната и премахната, а на другия – решетката се е намирала в съседно помещение. Тези констатации са дали основание на проверяващите да дадат предписанията по т. 1 и т. 2 - да бъде поставена блокировка на решетките на бункерите, към двете пакетиращи машини.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че дадените предписания отговарят на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Дадените предписания са в компетентността на Иинспекцията по труда, регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - те са задължителни предписания за отстраняване на констатираните нарушения на трудовото законодателство.

Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че с констатациите по т. 1 и т. 2 от протокол изх. № ПР1704493/15.02.2017 г., издаден от дирекция „Инспекция на труда“ гр. Г. се установяват допуснати нарушения на трудовото законодателство в областта на създаването на безопасни и здравословни условия на труд. Правилно съдът приема, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 187 от Наредба № 7, изискваща движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, да бъдат оградени с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или да бъдат снабдени с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. Изрично съдът е уточнил, че в тази разпоредба е предвидена алтернативност на задълженията на работодателя – 1) или предпазни устройства осуетяващи достъпа на хора и предмети до опасните зони или 2) да бъдат снабдени с изключватели /блокировка/ при достигане на опасната зона.

Безспорно установено е от съда, че бункерите към пакетажните машини А008 и А009 са снабдени с решетки, но липсва блокировка, която да спира движението на въртящия се в бункерите шнек. При това положение за да не е необходимо да бъде поставяна блокировка /втората алтернатива/, е нужно решетките да отговарят на изискванията поставени в ал. 2 на същия чл. 186 от Наредба № 7, и по точно на тези по т. 1 и т. 3 а именно – да са достатъчно здрави и да не могат да бъдат лесно отстранени. Това следва и от безспорно установеното от проверяващите и от съда, че решетките на бункера могат съвсем лесно да бъдат повдигнати и премахнати.

Следователно поставянето на блокировка, така както е предписано с обжалваната принудителна административна мярка е необходимо за да бъде опазена телесната цялост на работещите в предприятието.

Дружеството жалбоподател [фирма] - [населено място] в качеството си като работодател, както на работещите в това дружество, така и на работещите в обект: Предприятие за пакетирани хранителни подправки, находящо се в [населено място] не е изпълнило задължението по чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/1999 г. – да огради с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони на движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, както и на задължението си по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /Наредба № 7/

– да не допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи системи за защита, свързани с безопасността на труда.

Безспорно установено е, че на вертикалните пакетиращи машини липсва поставен изключвател на предпазната решетка на отвора за пълнене с хранителни подправки. Това е нарушение на изискването предвидено в чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване: „Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети“. Това задължение на работодателя е посочено алтернативно - или предпазни устройства, или спиращи устройства.

Поради обстоятелството, че пред първоинстанционният съд се установява, че машините обект на проверката са били снабдени с предпазни врати от плексиглас и че работниците били инструктирани да не отварят вратите и да не пипат работещите механизми, правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че на практика тези плексигласови врати не осуетяват достъпа до опасните зони, поради което са налице нарушения на условията за безопасност на труда.

Издадената принудителна административна мярка е съобразена с разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване нарушенията на трудовото законодателство. Контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат принудителните административни мерки, изброени в т. 1-9, сред които са и задължителни предписания на работодателите за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, свързани с безопасността на труда.

Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Габрово е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 27.06.2017 г.,постановено по адм. дело № 71 по описа за 2017 г. на Административен съд - Габрово.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.