Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] /съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б., против решение № 5291 от 23.08.2017 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 12246/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2111201620/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 75/14.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 789.93 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални пнарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са за неправилно приложение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 9 от същия закон и решенията на СЕС по тълкуване на нормите на Директива 2006/112, касаещи приспадането на ДДС. Според него по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи изпълнението на рекламните услуги, като преди всичко излъчването на рекламни клипове се доказва от представените заявки и сертификати, а публикациите в интернет от заключението на СТЕ и представените спецификации. Стоките са получени и вложени в осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност. За доставките, осъществени през 2006 г., данъкът е платен по ДДС сметка на доставчика изцяло. В открито съдебно заседание е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по...