Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - град Варна против решение № 1022/05.05.2016 г., постановено по адм. дело № 271/2016 г. на Административен съд град Варна, с което е отменена негова заповед №819з-18/15.01.2015 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административно процесуалния кодекс.

Ответната страна - С. Д. П. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. С. е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Варна е била заповед №819з-18/15.01.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която на С. Д. П., изпълняващ длъжността "полицай - младши автоконтрольор" в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" от сектор "ПП" към ОД на МВР Варна е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение на служебните си задължения, изразяващи се в това, че за възникнало пътно транспортно произшествие/ПТП/ не е бил издаден протокол от служителите от Патрул за пътен контрол /ППК/ 657, посетили ПТП, което им е вменено като задължение на контролен орган, съгласно чл. 125а, ал. 1 във вр. с чл. 125, т. 4 от Закон за движение по пътищата/ЗДвП/, поради което произшествието е останало необслужено и нерегистрирано.

За да отмени обжалваната пред него заповед АС-Варна приема, че същата е постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при липсата на материално правните предпоставки за издаването й.

Решението е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране на АС - Варна с жалба срещу индивидуален административен акт в рамките на своята компетентност, но е неправилно.

Неправилен е изводът на съда, че административния акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР - при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение .

Неправилно, първоинстанционният съд е приел, че са допуснати нарушения на процедурата по издаването на заповедта.

Приетото, че не е спазен чл. 16 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. (Инструкцията) не може да бъде споделено. Съгласно чл. 16 от Инструкцията дисциплинарно наказващият орган (ДНО) назначава проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от нея се изпраща на дирекция "Човешки ресурси", а държавният служител срещу когото се извършва проверката се запознава със заповедта, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час, с оглед реализиране на правото на защита. Вярно е, че в случая не е издадена заповед по образец, но по съгласно изричната разпоредба на чл. 208 ЗМВР - при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 – 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.

Видно от писмо с рег. № 10582р-1641/12.10.2015 г., с резолюция на ДНО от 29.10.2015г., е разпоредено извършване на проверка и изготвяне на справка има ли извършено нарушение на ЗДвП и ЗМВР от служителите посетили ПТП на [улица]- кръгово кръстовище в района на сп.“[наименование]“, възникнало между „Мерцедес“, с рег. [рег. номер на МПС] и МПС с руски регистрационен номер [номер],управлявано от руски гражданин.

Въз основа на проверката са изискани сведения от служителите в патрул ПТК- 657, посетили ПТП и дежурният в ОДЧ на сектор ПП - Варна.

В докладна записка с рег. № 819р-19996/05.11.2015 година, по повод проверката, жалбоподателят сочи, че ПТП, макар и посетено от патрула не е обслужено и регистрирано, заради изразеното желание на участниците в него да подпишат единствено двустранен протокол.

За извършената проверка е изготвена справка, в която са обсъдени дадените от жалбоподателя обяснения в сочената по-горе докладна записка, като са приети за неоснователни.

Със справката, П. е запознат на 10.12.2015 година, като на 11.12.2015 година е дал и писмени обяснения, където изрично е посочил, че същите са във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение, сочени именно в справката. Обясненията са приети от наказващия орган на 16.12. 2015 година и на 15.01.2016 година е издадена оспорената заповед.

От изложеното следва, че изводът на съда за постановяване на административния акт при допуснати нарушения на административно производствените правила за постановяването му е неправилен и необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства и не намира опора в приложимите законови и подзаконови норми.

Неправилен е и изводът за липсата на установено по безспорен начин извършено нарушение от страна на С. П.

Напротив - от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка УРИ [номер]/02.12.2015 г., дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно: необслужване и нерегистриране на посетено от него ПТП.

Съгласно чл. 125а ЗДвП – служителите на МВР са задължени да издадат протокол за ПТП, посетено от тях, при условията на чл. 125 от с. закон. Няма спор –протокол за ПТП не е издаден.

Настоящият съдебна инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че с оглед конкретиката на разглежданият спор – за жалбоподателят не е налице нормативно задължение да състави протокол за ПТП.

Напротив, етимологичното и систематично тълкуване на нормата на чл. 125а ЗДвП/ - използван е термина „издават“,без да е обвързано с каквито и да е условия/ обуславя извода, че самото посещение, при условията на чл. 125 с. закон на ПТП, задължава службите за контрол на МВР да издадат протокол за посещението си.

Още повече, действаща към момента на ПТП норма на чл. 125 ЗДвП, в ал. 4 е задължавала службите за контрол на МВР да посещават ПТП, когато, в произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация.

При така установените факти следва еднозначен извод, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираните по-горе правила за работа, с което е изпълнена хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган, и същия е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 ЗМВР.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

С оглед на така установеното следва, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено, като бъде постановено нова, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение - по 100 лв. за всяка инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1022/05.05.2016 г., постановено по адм. дело № 271/2016 г. на Административен съд град Варна и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. П. от [населено място], [община] срещу заповед з№819з-18/15.01.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна.

ОСЪЖДА С. Д. П. от [населено място], [община], да заплати на Областна дирекция на МВР-Варна деловодни разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.