№ 280

София, 06 юни 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при участието на секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 1100 по описа за 2011 година.

С присъда по нохд № 7467/09 г. Районният съд-гр.София осъдил подсъдимия Е. М. М. на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, както и на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на [фирма]-гр.София сумата от 899 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

С решение № 19 от 10.01.2011 г, по внохд № 5017/10 г. Софийският градски съд намалил размера на обезщетението за имуществени вреди на 703 лева, а в останалата част потвърдил присъдата.

В срока по чл. 421, ал. 3 НПК осъденият М. е направил искане за възобновяване на наказателното дело, като претендира да са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК. Иска се връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС молителят и защитата му поддържат направеното искане.

Гражданският ищец не взема участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а по същество - неоснователно.

Наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се претендира при следните съображения: най-общо - осъждането не се основава на доказателства, а на предположения, а в детайли - допуснато е нарушение на чл. 177, ал. 1 НПК; веществените доказателствени средства, изготвени по реда на чл. 176 НПК не са предявени на подсъдимия; неправилно не са кредитирани обясненията на подсъдимия и показанията на св.Иванова; липсват доказателства за използването на моторно превозно средство.

Същите възражения са били поставени на вниманието на въззивния съд, който е изпълнил задължението си да им даде отговор, съответен на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Мотивите на въззивното решение обективират отсъствието на нарушение на последно посочения текст на процесуалния закон (л. 37-39). Изложените от съда по същество съображения, предопределили отхвърлянето на всяко едно от направените възражения, не се оспорват от осъдения, нито пък се отчитат при поставянето на същите въпроси и на касационната инстанция. Очевидно е заявено несъгласие с тях.

ВКС обаче, не намери причини да заяви критично отношение към дейността на въззивния съд. Последният е осъществил възложената му от закона проверка, съответно на изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК. Изпълнението на задължението по чл. 339, ал. 2 НПК не е формално. Отделните възражения, направени от подсъдимия и защитата му, са анализирани внимателно, свързано със събрания доказателствен материал, като оценката не се основава на превратност, изопачаване, на който и да било от елементите на доказателствената съвкупност, още по-малко в нарушение на правилата на формалната логика. Всички съображения на съда по същество, дали му основание да отхвърли възраженията на подсъдимия като неоснователни, изцяло се възприемат от ВКС, като не е необходимо преповтарянето им. Към тях може да се добави това, че при установеното времеизвършване на инкриминираното деяние, с оглед на характеристиките на неговия предмет, повече от очевидно е, че за отнемането на вещите е използвано моторно превозно средство, обстоятелство, което е намерило опора и в данните, произтекли от осъщественото специално разузнавателно средство. Все в тази връзка явно е, че мястото на извършване на деянието е различно и отстои от мястото, от което по-късно, част от отнетите вещи са иззети. Правилно СГС не е дал вяра на показанията на св.Иванова, като е отчел връзката й с подсъдимия, изолираността на съобщените от нея данни, от другите, резултат на останалите доказателствени средства, ползвани за установяване на обективната истина по делото, респ. за установяване на обстоятелствата по чл. 102 НПК. Упрекът за игнориране на обясненията на подсъдимия не държи сметка за това, че такива обяснения, при разглеждането на делото, подсъдимият не е дал. Не намира опора в данните по делото и възражението за това, че класифицираната информация не е била надлежно предявена на подсъдимия. Протоколите за предявяване на разследването на л. л.221, 239 и 249 от досъдебното производство, сочат на обратното. По идентичен начин стоят нещата и с твърдението, че осъдителната присъда се основава само на данните от специалните разузнавателни средства (СРС). Мотивите на въззивното решение указват, че доказателствата, събрани посредством - огледния протокол и приложения към него албум (л. 4 и 80), надлежно одобрения протокол за претърсване и изземване от дома на подсъдимия (л. 16 и 43), протоколът за оглед на веществени доказателства (л. 70), протоколите за разпознаване на предмети (л. 133, 138 и 143), придружаващите ги фотоалбуми (л. 135, 140 и 145), показанията на свиделите П. и И., са потвърдени и от данните, събрани при използване на СРС.

Изложените съображения предопределят извод за отсъствието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Изводите по фактите са направени при процесуално издържана дейност от страна на решаващия съд, поради което настоящата инстанция няма как да не се съгласи с тях. В рамките на същите факти, законът правилно е приложен.

Данните за предходните осъждания на молителя сочат, че е налице осъждане, което предпоставя приложението на чл. 28 НК, респ. „повторност” по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК – това по нохд № 407/00 г. по което отговорността на М. е ангажирана за престъпление по чл. 197 НК с наказание от една година лишаване от свобода, условно за срок от три години, в който изпитателен срок М. е извършил престъплението, предмет на нохд № 390/04 г., а инкриминираното по настоящото дело престъпление е извършено в срока по чл. 30 НК.

Наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като е съответно на всички обстоятелства по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Липсват предпоставки за индивидуализация на наказанието по реда на чл. 55 НК, поради което то правилно е определено в рамките на закона.

Правилно и законосъобразно е решението и в гражданската му част.

Казаното дотук налага извод за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и на основание чл. 424 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. М. за възобновяване на внохд № 5017/10 г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: