Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

София, 27.09. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №5009 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№18442/17.09.2021г., подадена от З. Д. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.В. С. от АК-В., срещу решение № 1375, постановено на 04.08.2021г. от Варненския окръжен съд, ГО по в. гр. д.№19/2021г., потвърждаващо решенето на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на З. Д. Р., че „С. С. ЕООД е собственик на реална част с площ от 252 кв. м., намираща се изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място], целият с площ от 21704 кв. м. (по скица – 21702 кв. м.), очертана в зелен цвят и заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж.Р. П. по гр. д.№2207/2018г. на РС-Варна, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.08.2009г., обективиран в н. а.№.........., том ........., дело №........./2009г. и З. Д. Р. е осъден да предаде на „С. С. ЕООД владението върху тази реална част, както и да заплати на „С. С. ЕООД сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесната реална част за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г.

Касаторът поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалните закони, като в противоречие с императивни материалноправни норми, действали в периода 18.12.2008г. до 29.01.2009г. съдът приел, че процесният имот е бил гора, въпреки, че територията е урбанизирана още от 1937г.; че имотът е гора-държавна собственост въпреки, че липсва акт за обявяването за гора, както и основание за обявяването на имота за гора и държавна собственост; че при одобрена кадастрална карта скици могат да се издават от държавно горско стопанство и ОСЗГ; че е допустимо вписване на актове с такива скици; че КВС може да се изменя след одобряването на КККР; че заповедта на областен управител за оправомощаване на зам. областен управител е действаща, въпреки че издалият я е освободен от длъжност; че заповедта за замяна касае само заменителите и може да не се изчаква законовият срок за влизането в сила; че договорът за замяна е годно придобивно основание, въпреки че е налице влязла в сила забрана на заменките; че публични личности като директора на Д. Ю. и бившият зам. министър и депутат Я. Х., които дължат на обществото примерно поведение, не са знаели за приетата забрана за заменките, но са побързали да я сключат.

След подаване на касационната жалба касаторът З. Д. Р. е починал, като в производството по реда на чл. 227 ГПК са конституирани неговите наследници по закон преживяла съпруга В. Г. Р., дъщеря М. З. Н. и дъщеря Д. З. М., които чрез процесуалния си представител адв.В. С. са заявили, че поддържат подадената от наследодателя касационна жалба. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Допълнителни съображения излагат в писмени бележки.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „С. С. ЕООД чрез процесуалния си представител адв.И. К. К. от САК, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в молба, подадена по електронна поща на 15.09.2022г.

С определение №159/08.04.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че процесният имот към датата на сключване на договора за замяна е бил гора, включена в държавния горски фонд, въпреки че територията, в която имотът се намира, е урбанизирана още от 1937г., както и с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че имотът има такъв статут въпреки липсата на акт за обявяването му за гора, доколкото констатации в този смисъл се съдържат в обжалваното решение. Прието е, че проверка на правилността на изводите на въззивния съд следва да бъде извършена с оглед необходимостта да се прецени дали тези изводи съответстват на установените в Закона за горите (отм.), но действал към момента на сключване на договора за замяна, правила за реда, по който се извършва включването на имоти в държавния горски фонд (чл. 2, ал. 3 и чл. 13, ал. 2), в какъвто смисъл са и наведените в касационната жалба оплаквания.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

„С. С. ЕООД е предявило срещу З. Д. Р., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон В. Г. Р., Д. З. М. и М. З. Н., по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху реална част с площ от 252 кв. м., намираща се изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор ............по КККР на [населено място], целият с площ от 21704 кв. м., както и иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на тази реална част по реда на чл. 59 ЗЗД, с твърдението, че е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор ...............по КККР на [населено място] въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 04.08.2009г., обективиран в н. а.№..........., том ..........., дело №..../2009г. Поддържа, че ответникът по иска владее без основание спорната реална част и без съответните строителни книжа е изградил в тази част незаконна постройка-тип дървено бунгало, която ползва.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, З. Д. Р. е оспорил така предявените искове, като е поддържал, че дружеството е купило имота от несобственик – при сключването на договора за покупко-продажба праводателите на дружеството Я. и В. Х., са се легитимирали като собственици с два договора за замяна от 29.01.2009г. на държавни земи в горска територия, с които обаче не е било прехвърлено право на собственост върху имот, идентичен с описания в т. 1.3 от нотариалния акт. Поддържал е, че още към датата на сключване на договорите за замяна имотът е бил урбанизирана, а не горска територия и не е бил държавна собственост, поради което и договорът за замяна е нищожен поради противоречие със Закона за горите. С оглед тази нищожност е поддържал, че договорът за продажба от 05.08.2009г. не е произвел вещен ефект, вкл. с твърдението, че при сключването на договора за замяна е допуснато нарушение и на чл. 77, ал. 1, т. 4 ЗКИР, изискващо описание на имота с идентификатор по кадастралната карта. Поддържал е, че той е собственик на процесната реална част от 252 кв. м. ведно с постройката върху нея, като придобити по давност въз основа на осъществено владение от 1998г. до предявяването на иска.

От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че с договор за покупко-продажба, сключен на 05.08.2009г. (н. а.№...., том ......, рег.№......., дело №........../2009г.) Я. И. Х. и В. А. Х. са продали на „С. С. ЕООД три недвижими имота, единият от които (по т. 1.3 от нотариалния акт) е имот с идентификатор ............по КККР на [населено място] (със стар идентификатор ...........), целият с площ от 21.704 дка.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че З. Д. Р. не е заплащал сметки за изразходвана ел. енергия и вода към „ЕнергоПро“ и „ВиК“ и че партидите не са на негово име, а е заплащал въпросните суми на рибарската кооперация „Т.“; че за изграденото в имота бунгало, което той владее, не е издавано разрешение за строеж, нито разрешение за поставяне; че З. Д. Р. не е заплащал местни данъци и такси за имота към [община]; че е заплащал членски внос към рибарската кооперация „Т.“; че не е налице разрешение за поставяне на ограда около имота; че площта, която З. Д. Р. владее, е 252 кв. м.

Взето е предвид, че с АЧДС №.........., съставен на 09.10.2008г. на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 4 ЗГ, вписан в книгите по вписванията на 18.12.2008г., АЧДС №..........., съставен на 09.12.2008г. на същото основание и вписан на 18.12.2008г., АЧДС №..........., съставен на 09.12.2008г. на същото основание и вписан на 18.12.2008г., са актувани като държавни имоти терен, подотдел 505 „л1“ – държавен горски фонд с площ от 1000кв. м., находящ се в [населено място], м.“Т.“, Д. подотдел 155 „л1“; терен подотдел 155 „м1“-държавен горски фонд с площ от 14000 кв. м., находящ се в [населено място], м.“Т.“ Д. подотдел 155 „м1“; терен подотдел 155 „20“ – държавен горски фонд с площ от 38000кв. м., находящ се в [населено място], м.“Т.“, Д. подотдел 155 „20“, като и трите акта за частна държавна собственост са утвърдени от зам. областния управител Б. Д., който е подал и молбите за вписването им в СВ-В..

Прието е, че зам. областният управител Б. Д., който е утвърдил актовете за държавна собственост, е бил надлежно оправомощен да извършва подобно утвърждаване със заповед № Р-09-7706-225 от 24.08.2007г., издадена от П. К., областен управител на област с адм. център В., и е разполагал с тази компетентност към датата на издаване на актовете, въпреки, че правомощията на П. К. като областен управител са прекратени с решение №282/08.05.2008г. на МС.

За неоснователно е прието възражението, че към датата на сключване на договорите за замяна имотът е бил урбанизиран, а не горска територия и не е бил държавна собственост, както и възражението за допуснати нарушения на действалия към момента на съставяне на актовете и сключване на договорите за замяна Закон за горите.

Въз основа на заключението на допълнителната СТЕ от 20.12.2018г. съдът е приел за установено, че процесният имот съгласно действащата КК на [населено място] има следните характеристики: ПИ с идентификатор ............, вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана; начин на трайно ползване-друг вид горски имот, площ 21 702 кв. м., стар номер ..........., а съгласно общия устройствен план на [община] – окончателен проект, одобрен със заповед №РД-02-14-2200/03.09.2021г. на министъра на Р. имотът попада в зона с отреждане „ТЗСП“ – Терени за специализирани паркове и урбанизирани територии. Взето е предвид, че според заключението имотът попада в горски фонд, където минималният размер за самостоятелен имот е 1000кв. м., като процесната реална част с площ от 252 кв. м. отговаря на техническите изисквания по размери и площ на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 200, ал. 1 ЗУТ, но тъй като същата попада в горски фонд в урбанизирана територия, не може да се обособи като отделен имот.

Въз основа на заключението на втората допълнителна съдебно-техническа експертиза от 05.04.2019г. и изявленията на вещото лице в съдебно заседание, съдът е приел, че плановете, устройващи територията, в която попада процесния имот преди 2008г. са следните: 1)кадастрален и регулационен план на курортно предградие „Л.“, одобрени със заповеди от 1937г. и Царски указ, съгласно които имотът с идентификатор ...............обхваща урегулирани и неурегулирани имоти, както и отразеното в плана дере; 2)кадастрален план на „С. л.“, изготвен през 1956г., без заповед за одобряване, според който имотът представлява ерозирал скат на морски бряг и дере с нанесен пристан за лодки; 3)кадастрален план на „Приморски парк“, изготвен през 1992г., без заповед за одобрение, според който имотът попада извън границите на с. о. „Д. Т.“ в територия, заснета като „залесена“ с условни знаци за залесено „габър-дъб“ дере; 4)териториално устройствен план на [община] – зоната, в която попада процесният имот е с отреждане „зелени площи за широко обществено ползване и спорт“; 5)подробен устройствен план за приморска зона – В. – предварителен проект, изработен с частичен ПУП, извадка за „Крайбрежна зона – съставна част 5 и съставна зона 5“ и Специфични правила и норми към тях, които са одобрени с решение №2338-6 от протокол №41/17.12.2002г. на Общински съвет-В., според които процесният имот попада в обхвата на разработката. Посочено е, че и съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г., територията, в която попада процесния имот е определена като урбанизирана, като имотът, преди попълването му със заповед №КД-14-03-24/27.02.2009г. в действащата кадастрална карта е представлявал част от (бивш) имот с идентификатор ..........., целият с площ 145784 кв. м., с трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, а в КВС, актуална към дата 24.03.2009г., процесният имот е част от имот №...........с площ от 87.583 дка, с трайно предназначение: горска територия, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора.

Взето е предвид, че според заключението на допълнителната СТЕ от 20.04.2021г., за първи път процесната реална част от 250 кв. м., попадаща в ПИ с идентификатор ............., е включена в актуализирания лесоустройствен проект на Д.-В., изготвен през 2007г. и утвърден на 19.11.2008г. от председателя на Д., като за актуализацията на Л. не е издавана нарочна заповед за одобрение. Посочено е, че според преписката по актуализацията на Л. на Д.-В., утвърдена на 19.11.2008г., същата касае отдел №155, но не засяга бивш имот №...........по КВС, респ. не засяга терена, вкл. имота в отдел 155, подотдели „1л“, „1м“ и „20“, понастоящем съставляващи ПИ с идентификатор ..............

Взето е предвид, че в актовете за частна държавна собственост актуваните имоти представляват държавен горски фонд с посочване на конкретен подотдел, отразен и на всяка от скиците, издадени от Д.-В.; че с изменението на КК със заповед № КД-14-03-24/27.02.2009г. имот с идентификатор .............е посочен с начин на трайно ползване: „залесена територия“; че към 1992г. имотът, в който попада и процесната реална част, е извън границите на с. о.“Д. Т.“ в територия, заснета като „залесена“ с условни данни за залесено „габър-дъб“ и дере, т. е. в територия, извън строителните граници на населеното място; че в КВС процесният имот е част от имот №...........с трайно предназначение „горска територия“, в какъвто смисъл е и заключението на в. л., и едва с одобряването на Общия устройствен план на [община] (окончателен проект) със заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. процесният имот попада в зона с отреждане „ТЗСП.Терени за специализирани паркове в урбанизирани територии“.

Взето е предвид също така, че по делото няма доказателства, от които да се установи, че предназначението на имота е било променяно (Г. Ш. ЗГ (отм.), а понастоящем Г. Т. Раздел V-ти от действащия Закон за горите), поради което е прието, че обстоятелството, че при одобряването на КК през 2008г. имотът е бил отразен като урбанизирана територия е без значение, още повече, че именно одобряването на ПУП или ОУП за терени от горския фонд е едно от основанията (не единствено) за промяна на предназначението на земите от горския фонд.

Възпроизвеждайки констатациите на изслушаните по делото експертизи, съдът е приел, че процесният имот е представлявал гора, т. е. имот, собствеността върху който е принадлежала на държавата, и съответно на това основание е бил актуван, а след това заменен по предвидения в закона ред с имоти, собственост на Я. И. Х. и В. А. Х..

Постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон - чл. 2, ал. 3 от Закона за горите (обн.ДВ.бр. 125 от 29.12.1997г. и отменен на 09.04.2011г.); чл. 13, ал. 1 от Закона за горите (обн.ДВ.бр. 125 от 29.12.1997г. и отменен на 09.04.2011г.) в редакцията към м. ноември, 2008г. и чл. 13, ал. 2 от същия закон.

Неправилно въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е имал статут на имот-частна държавна собственост, представляващ гора и включен в държавния горски фонд, към момента на сключване на договора за замяна (26.01.2009г.).

Според заключението на изслушаната по делото СТЕ на в. л.Р. П. с дата 05.04.2019г. (което въззивният съд е обсъдил подробно в обжалваното решение и посочил, че взема предвид), съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. (съответно действаща към момента на сключване на договора за замяна), територията, в която попада процесния недвижим имот, е определена като урбанизирана, като имотът, преди попълването му със заповед № КД-14-03-24/27.02.2009г. в действащата кадастрална карта, представлява част от имот ............, целият с площ от 145784кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на ползване: за друг вид застрояване. Имотът представлява урбанизирана територия още от 1937г., като според одобрения през 1937г. кадастрален и регулационен план обхваща както урегулирани, така и неурегулирани имоти, като и според проекта за подробен устройствен план на приморска зона – В., изработен с частичен ПУП, извадка за „Крайбрежна зона – съставна част 5 и съставна зона 5 и специфични правила и норми към тях, одобрени с решение №2338-6 от протокол №41/17.12.2002г. на Общински съвет-В., попада в обхвата на разработката.

При тези данни в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Закона за горите (обн.ДВ.бр. 125 от 29.12.1997г. и отменен на 09.04.2011г.) въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот законосъобразно е включен в горския фонд и съответно е представлявал гора към момента на сключване на договора за замяна. Съгласно посочената разпоредба в горския фонд не се включват земи, които са урбанизирани. Обстоятелството, че един имот е залесен само по себе си не му придава статут на гора, респ. на земя от държавния горски фонд. Още повече, видно от същото заключение на вещото лице, и според действалата към 26.01.2009г. кадастрална карта, територията, в която попада имота, е урбанизирана с посочен начин на ползване – друг вид застрояване. Както е прието в решение №111 от 11.03.2010г. по гр. д.№2217/2008г. на IVг. о. на ВКС, начинът на трайно ползване на даден имот е негов идентификационен белег по плана. Съответно именно отразеният в кадастралната карта начин на ползване следва да се приеме за меродавен до извършването на съответната промяна по предвидения в закона ред. Тези обстоятелства, макар да са посочени в обжалваното решение, не са взети предвид от съда при неговото постановяване.

При извършването на преценката си въззивният съд не е взел предвид и разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за горите (обн.ДВ.бр. 125 от 29.12.1997г. и отменен на 09.04.2011г.) в редакцията към м. ноември, 2008г., съгласно която в горския фонд могат да се включват земеделски земи, негодни за земеделско ползване; слабопродуктивни земи; земи, които са рекултивирани за горско ползване; гори в земеделски земи (но не и земи от урбанизирани територии, както вече беше отбелязано), каквито характеристики процесният недвижим имот към 19.11.2008г. (датата на изготвяне на актуализирания лесоустройствен проект на Д.-В.) няма. Не е взета предвид и разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от същия закон, съгласно която включването в горския фонд на площите по ал. 1 се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, каквато в настоящия случай не се установява да е била издавана – това обстоятелство е изрично посочено в заключението на СТЕ на в. л.Р. П. от 20.04.2021г., според което за актуализацията на Лесоустройствения план не е издавана нарочна заповед за одобрение. Тази констатация на вещото лице е възпроизведена в обжалваното решение, но не е съобразена при постановяването му. Констатацията се потвърждава и от писмо на Изпълнителната агенция по горите № И.-13877/15.04.2021г., според което при извършената проверка в архива на агенцията не са открити данни за издадена заповед по реда на чл. 13, ал. 2 от Закона за горите (редакция 21.10.2008г.) за отдел 155. По тези съображения не може да бъде споделена тезата на ответника по касационна жалба, че нанасянето на имота като гора в лесоустройствен план, обосновава извода, че имотът е имал този статус – както беше отбелязано лесоустройственият план не е актуализиран по предвидения в закона ред.

При наличието на тази констатация въззивният съд се е доверил на изводите на вещото лице, че имотът е гора, но не е издирил приложимия закон и не е съобразил неговите разпоредби.

Несъобразяването с така посочените разпоредби сочи на извод, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е приложил относимите към спора императивни правни норми, което обуславя очевидна неправилност на този съдебен акт, тъй като включването на процесния имот в Лесоустройствения план на Д.-В., извършено в нарушение на установените в закона правила, не може да има за последица надлежното включване на този имот в държавния горски фонд. Към момента на сключване на договора за замяна следователно имотът не е представлявал гора, включена в държавния горски фонд, от където следва изводът, че договорът за замяна не е сключен от надлежен държавен орган и не може да породи целените правни последици. Въз основа на този договор, който е нищожен поради противоречие със закона, праводателите на „С. С. ЕООД не са могли да придобият правото на собственост върху процесния недвижим имот и съответно не са могли да прехвърлят такива права на дружеството.

Обстоятелството, че договорът за замяна удостоверява сключена между страните по него сделка, страни по която са само лицата, които са изразили съгласие за сключването, както и обстоятелството, че тази сделка е била вписана по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота не променя горния извод, доколкото в случая тази сделка и последващият договор за покупко-продажба се противопоставят на трето лице, което оспорва тяхната действителност и твърдяни правни последици. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК, като вместо това предявените срещу З. Д. Р., заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон, искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Доводите на ответника по касационна жалба, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на доказателства (преписка по НОХД №12035/2009г., свързана със заповедта за сключване на договора за замяна), са неоснователни – заверени копия от изискваните преписки от ДП по НОХД №12035/2009г. са постъпили по делото, изпратени с писмо от СРС, което обстоятелство е отразено в протокола за откритото съдебно заседание, проведено по гр. д.№2207/2018г. от Варненския районен съд на 10.06.2020г.

С оглед изхода на спора в полза на наследниците на З. Д. Р. следва да бъде присъдена и сумата от 4269.65лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №1375 от 04.08.2021г., постановено от Варненския окръжен съд, ГО по в. гр. д.№19/2021г. и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „С. С. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], административна сграда „Т.“ 1, по реда на чл. 108 ЗС срещу З. Д. Р., ЕГН [ЕГН], починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон В. Г. Р., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, Д. З. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 и М. З. Н., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, иск за признаване за установено, че „С. С. ЕООД е собственик на реална част с площ от 252 кв. м., намираща се изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор ...........по КККР на [населено място], целият с площ от 21704 кв. м. (по скица – 21702 кв. м.), очертана в зелен цвят и заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж.Р. П. по гр. д.№2207/2018г. на РС-Варна, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.08.2009г., обективиран в н. а.№....., том ........, дело №......../2009г. и за предаване владението на тази реална част.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „С. С. ЕООД по реда на чл. 59 ЗЗД срещу З. Д. Р., починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон В. Г. Р., Д. З. М. и М. З. Н., иск за заплащане на сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесната реална част за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г.

ОСЪЖДА „С. С. ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. Г. Р., Д. З. М. и М. З. Н. сумата от 4269.65лв. (четири хиляди двеста шестдесет и девет лева и 65ст.), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: