Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от д-р Г. Н. Л., със седалище: здравна служба [населено място], [община], област С. срещу решение № 311/23.11.2016г., постановено по адм. дело № 214/2016г. по описа на Административен съд – Смолян. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени постановения индивидуален административен акт - Заповед № 21/РД-08-245/26.08.2016 г. на Директора на РЗОК – Смолян, алтернативно се претендира делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС – Смолян.

Ответникът – Директор на Районна здравноосигурителна каса – Смолян не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата, подадена от д-р Г. Л., в качеството му на [фирма], срещу Заповед № 21/РД-08-245/26.08.2016 г. на Директора на РЗОК - Смолян за налагане на санкция - финансова неустойка в общ размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, за описани три нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, на основание чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 158, ал. 2, IA от НРД 2015 за медицинските дейности, чл. 108, ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и чл. 43 и 44 от ИД № 210263/11.02.2015 г.

При извършена проверка на основание заповед № 21/ РД 08-194/02.08.2016г. на директора на РЗОК – Смолян, проверяващият екип констатира следното: 1. На пациента Н. Т. М. е издаден амб. лист № 262/13.04.2016г. за извършен диспансерен преглед, който не се предоставя разпечатан на хартиен носител, подписан от лекар и пациент; 2. На пациента А. И. П. е издаден амб. лист № 259/13.04.2016г. за извършен консултативен преглед, който не се предоставя разпечатан на хартиен носител, подписан от лекар и пациент; 3. На пациента Г. Я. Ж. е издаден амб. лист № 431/28.06.2016г. за извършен консултативен преглед, който не се предоставя разпечатан на хартиен носител, подписан от лекар и пациент. По делото са приложени като доказателство три амбулаторни листа с отбелязване върху тях, че са разпечатани от компютърна програма на 03.08.2016 г. Представен е и договор № 210263/11.02.2015 г., на нормите на чл. 43 и 44, на който се позовава административния орган в заповедта си.

След анализ на разпоредбата на чл. 158, ал. 2, IA от НРД 2015 за медицинските дейности между НЗОК и БЛС, първоинстанционният съд приема, че амбулаторният лист е първичен медицински документ по смисъла на приложение № 1 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК и по силата на чл. 108, ал. 2 същият се издава при спазване на документооборота по чл. 158 от НРД 2015. Вмененото задължение произтича за изпълнителя на медицинска помощ и по силата на чл. 43 и 44 от приложения договор между страните.

Първоинстанционният съд счита констатираните нарушения на работа с първични медицински документи от страна на изпълнителя на медицинска помощ за безспорно установени. Изведено е, че релевантно за производството е дали жалбоподателят е изпълнил задълженията си за правилно управление на документооборота, свързан с отчитането на медицинските дейности по начин, по който го задължават посочените по-горе правни норми. В контекста на изложеното решаващият съд приема, че в хода на производството пред административния орган, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като заповедта не е издадена при липса на доказателства. Обоснован е извод, че ИМП не е приложил в личното медицинско досие на пациентите разпечатан на хартиен носител амбулаторен лист, подписан от пациент и лекар.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Необосновани са доводите на касатора досежно приложението на нормата на чл. 106, ал. 3 ЗЗО и развитите съображения относно единствено признатата компетентност за констатиране на нарушения на директорите и длъжностните лица на ИА Медицински одит. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно изяснява в решението си целта на медицинския контрол, като методично и независимо обследване, позволяващо с помощта на определени критерии да се оценят медицинските дейности по определени стандарти с цел измерване на качеството и резултатите от медицинските услуги и подобряването им. Анализиран е обхвата на финансовия контрол, като е изследван вида на наложената санкция, с което е отговорено мотивирано на направените неоснователни възражения за некомпетентност на органа – издател на акта.

В Глава петнадесета от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на НС на НЗОК, е регламентиран реда за налагане на санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ, видовете санкции и неоснователно получени суми. В чл. 258 от посоченото решение е установено правомощието, при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО: длъжностните лица – служители на НЗОК, и длъжностни лица от РЗОК – контрольори, по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ да налагат: 1. санкции, предвидени в тази глава; 2. глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. Съгласно чл. 270, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на НС на НЗОК когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по чл. 253 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените констатации от длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед, с която налага санкция. Предвид гореизложеното, обосновано и правилно в първоинстанционното решение е изведено, че разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на НС на НЗОК оправомощава Управителят на НЗОК, съответно Директорът на РЗОК да налагат санкция „финансова неустойка“ в размер от 50 до 150 лева, с изключение на случаите на явна фактическа грешка.

Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, касационната инстанция преценява наведените доводи за неправилно приложение на материалния закон за неоснователни. Допуснатият пропуск от касатора представлява нарушение на установените медицински изисквания за работата с медицинска и финансова документация, съгласно нормативната уредба, установена в чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), чл. 158, ал. 2, IА от НРД 2015г. за медицински дейности, чл. 108, ал. 2 от Решение № РД – НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и чл. 43 и чл. 44 от ИД № 210263/11.02.2015г.

При извършената проверка, назначена със заповед № 21 / РД 08-194/02.08.2016г. на директора на РЗОК, чиито констатации са намерили израз в съставения протокол № 21/ РД-11-56 от 03.08.2016 год. е установено, че ИМП не е приложил в личните медицински досиета за извършен диспансерен преглед, разпечатен на хартиен носител амбулаторен лист, подписан от пациентите и лекаря, извършил прегледа. Установеното в протокола се потвърждава от приложените доказателства: разпечатани на 03.08.2016г. от софтуерна програма в амбулаторията на д-р Л., амб. листове № 262 от 13.04.2016г., № 259 от 13.04.2016г. и № 431 от 28.06.2016г., предвид което доводите на касатора досежно необоснованост на първоинстанционното решение са неоснователни. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311/23.11.2016г., постановено по адм. дело № 214/2016г. по описа на Административен съд – Смолян. РЕШЕНИЕТО е окончателно.