Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – В. Т (ТП на НОИ – В.То) срещу решение № 390/29.11.2016г., постановено по адм. дело № 699/2016г. по описа на Административен съд – гр. В.Т.П в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение № 1012-04-72#2/07.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. В.То.

Ответникът – Ж. Г. Ц., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. В писмена защита поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Развива доводи, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК, а се е съобразил само с твърденията и сочените от жалбоподателя доказателства, в резултат на което е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение №1012-04-72#2/07.10.2016г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.То, с което е потвърдено Разпореждане №2113-04-356#9/15.07.2016г. на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – В.То, с което на основание чл. 69б, ал. 2 КСО, чл. 168, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Г. Ц.. Делото като преписка е върнато на ТП на НОИ – В.То за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия от Ж. Г. Ц. при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Първоинстанционният съд приема, че по делото няма спор относно наличието на изискуемата възраст от жалбоподателя / [дата на раждане] / към 31.12.2015г., както и че той няма право на пенсия съгласно чл. 168 от КСО. Изведен като спорен между страните по делото е въпроса относно полаганият от жалбоподателя труд за периодите от 16.06.1993г. до 09.12.1993г.; от 09.12.1993г. до 16.02.1994г.; от 01.03.1994г. до 21.11.1994г.; от 10.03.1995г. до 27.11.1995г. и от 01.04.1996г. до 05.12.1996г., когато Ц. е работил на длъжност „шофьор“ в ЗППК [фирма] [населено място] и дали той отговаря на изискванията за признаване на втора категория труд.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства, като са разпитани трима свидетели, които през процесните периоди са работили заедно с жалбоподателя в ЗППК [фирма] или са осъществявали контрол върху работния процес. В показанията на тримата свидетели се посочва, че през периодите от 1993 до 1996г. жалбоподателят като шофьор е управлявал товарни автомобили ЗИЛ и ГАЗ-66 /т. нар. „Виетнамка“/, с които е превозвал товари и пътници, като това е била основната му трудова функция.

Решаващият съд развива съображения, че поради липса на каквито и да е годни писмени доказателства, което обстоятелство не може да се вмени във вина на жалбоподателя, съдът може да кредитира свидетелски показания при установяване на вида и характера на трудовата дейност. Според гласните доказателства през процесните периоди, първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят е управлявал посочените товарни автомобили. Изведено е, че по делото няма данни, че жалбоподателят е управлявал други превозни средства, в т. ч. и леки автомобили /с каквито не е установено работодателят да е разполагал/. Първоинстанционният съд обосновава изводите си, като въвежда правнологическата конструцкия на фикцията и приема, че след като в периода преди 1993г. и след 1997г. жалбоподателят е бил шофьор на товарни автомобили, то следва да се застъпи твърдението, че и през този период, той е продължил да изпълнява задълженията си като шофьор на товарен автомобил, тъй като няма никакви други данни да е вършил нещо друго.

С горните съображения, първоинстанционният съд указва на пенсионния орган, че положеният от жалбоподателя труд, който следва да се зачете като такъв от втора категория е равен общо на 17 години, 4 месеца и 9 дни /14 години, 9 месеца и 17 дни е зачетен от осигурителните органи, а 2 години, 6 месеца и 22 дни е трудовият стаж от втора категория, който е положен през процесните периоди/. Решението е неправилно.

Първоинстанционният съд обосновава неправилни изводи поради погрешна преценка на събраните доказателства, след като недопустимо разпитва свидетели за обстоятелства, които съгласно императивната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО не могат да се установяват със свидетелски показания като вида и характера на трудовата дейност на лицето през спорните периоди, чрез които да се мотивира категория труд. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Първоинстанционното съдебно решение е постановено при несъобразяване с приложимите към спорния осигурителен стаж материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 69б, ал. 2 КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили възраст за 2016 г. - 57 години и 10 месеца и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Съгласно чл. 168, ал. 1, т. 2 КСО от 01.01.2016 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при не по-малко от 15 години осигурителен стаж след 31.12.1999 г. при условията на втора категория труд и възраст, пет години по - ниска от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО.

Претенцията на лицето се изразява в незачитане от втора категория труд на длъжност „шофьор" положен в ЗППК „[фирма]" [населено място] за периодите: 16.06.1993 г. - 09.12.1993 г.; 09.12.1993 г. - 16.02.1994 г.; 01.03.1994 г. - 21.11.1994 г.; 10.03.1995 г. – 27.11.1995г. и 01.04.1996 г. - 05.12.1996 г.

За правилно изясняване на случая относно категоризиране на труд през горецитираните периоди административният орган е събрал следните писмени доказателства:

До осигурителя ЗППК „[фирма]" [населено място] е изпратено писмо с изх. № 2125- 04-628/30.03.2016 г. за уточняване вида на автомобилите, на които е било шофьор лицето. В получения отговор с изх. №52/21.04.2016 г. за периодите: 16.06.1993 г. - 09.12.1993 г.; 09.12.1993 г. - 16.02.1994 г.; 01.03.1994 г. - 21.11.1994 г.; 10.03.1995 г. - 27.11.1995 г. и 01.04.1996г. - 05.12.1996 г. е установено, че длъжността на лицето е „шофьор" без да е посочен вида на автомобила, с изключение на стажа за времето от 18.03.1996 г. до 31.03.1996 г. Осигурителят прилага и удостоверение с предложение за зачитане на осигурителен стаж от втора категория труд съгласно т. 66и от ПКТП за следните периоди: 18.03.1996 г. - 31.03.1996 г. и 10.03.1997 г. - 27.12.1999 г. потвърждавайки, че данните са взети от разплащателните ведомости и отговарят на тях и този стаж е зачетен от втора категория труд.

Стажът за периодите: 16.06.1993 г. - 09.12.1993 г.; 09.12.1993 г. - 16.02.1994 г.; 01.03.1994 г. - 21.11.1994 г.; 10.03.1995 г. - 27.11.1995 г. и 01.04.1996 г. - 05.12.1996 г. е зачетен от трета категория труд, тъй като след изпращане на запитвания до Осигурителен архив и ЗППК „[фирма]" [населено място] не е установено на какъв точно автомобил е бил шофьор Ц..

По делото е представена служебна бележка с изх. № 98/07.09.2016г. установяваща, че Ц. е работил на длъжност „шофьор на ЗИЛ-130 и ГАЗ-66", която не съответства на предходно издадено удостоверение с изх. №52/21.04.2016 г. от същия осигурител /л. 43-44 от преписката/.

С оглед изясняване фактите по случая е извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ - гр. В.То, касаеща правилно прилагане на законовите разпоредби и установяване на база каква документация е изготвена тази служебна бележка, както и има ли данни за това на какви автомобили е бил шофьор г-н Ц..

В изготвения Констативен протокол № КП-5-04-00177425 /20.09.2016 год. /л. 61 от преписката/ се удостоверява следното: Ж. Г. Ц. упражнява трудова дейност в осигурителя ЗППК „[фирма]" [населено място] на основание сключен трудов договор № 148/14.03.1992 п, на основание чл. 67, ал. 2 от Кодекса на труда, място на работа в автотранспорта на длъжност шофьор на „ЗИЛ" ВТ-22-74. Съгласно трудовата книжка на лицето този договор е прекратен считано от 02.12.1992 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Стажът, положен при този осигурител до 02.12.1992 г. е зачетен от пенсионния орган от втора категория. Впоследствие г-н Ц. отново е назначаван в същата кооперация на длъжност шофьор. От представената от осигурителя разчетно-платежна ведомост (РПВ) са видни по месеци отработени дни на длъжност шофьор. Няма данни за вида на автомобила, който е управлявало лицето.

Основателни са доводите на касатора, че за да бъде зачетен претендирания от жалбоподателя стаж при условията на втора категория труд той следва да попада в разпоредбите на някоя от изброените точки в ПКТП. Нормата на т. 52б от ПКТП не намира приложение. В същата попадат работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадни механици.

Длъжностите, които са обхванати по т. 66 „и" от отм. Правилник за категоризиране труда при пенсиониране и се категоризират по условията на втора категория труд са: електромеханик, механик по поддържане на животновъдната техника, механик по автотранспорта, механик на зърноплощадка, механик-монтьор, главен майстор в ремонтна работилница и машинен двор и шофьор на товарен автомобил (шофьор на бордови автомобил, специализиран товарен автомобил и автомобил за гориво-смазочни материали). Именно в тази категория попада труда на шофьорите, но само тези на товарен автомобил.

Неправилно първоинстанционният съд приема, че представените удостоверения от работодателя /без да ги индивидуализира/ са годно доказателство. Видно от разпита на самия свидетел А., който е издател на служебната бележка с изх. № 98/07.09.2016г и удостоверение с изх. №52/21.04.2016 г. в своите свидетелски показания заявява, че във ведомостите, които се съхраняват, лицето е записано като шофьор, без да е споменато на какъв автомобил, но поради това, че е работил с него си спомня, че е бил шофьор на ЗИЛ. Той е издал удостоверение с изх. №52/21.04.2016 г. /несъобразено с ведомостите за заплати, които се съхраняват/ с това съдържание поради това, че има спомени за съответния автомобил.

Необосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно липсата на писмени доказателства за заеманата от жалбоподателя длъжност. В административната преписка се съдържат достатъчно доказателства, че ведомостите за заплати, които са първични документи се съхранят в осигурителя. Това се доказва от изготвения Констативен протокол № КП-5-04-00177425 /20.09.2016 год. от контролните органи на ТП на НОИ В.То.

В чл. 40, ал. 1 Наредба за пенсиите и осигурителния стаж се предвижда установяването на осигурителния стаж да се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Съгласно ал. 3 на чл. 40 издаденият документ за установяване на осигурителния стаж трябва да се основава на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следва да се има предвид, че категорията труд се преценява по документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателни ведомости или друга счетоводна документация, като : заповеди за възлагане на изпълнение на съответното лице на определени дейности; длъжностни характеристики, регламентиращи задълженията и изискванията към съответния вид работа, дейност или професия; първична документация доказваща плащания, свързани с реализиране на определен обем работа; разплащателни ведомости, партидни книги, наряди за работа, пътни листове, др.

Видно от събраните доказателства в административната преписка, въз основа на представените първични документи-ведомости за заплати и направените вписвания в тях, административният орган правилно е зачел трета категория труд на лицето за спорния период, поради това, че липсват доказателства в друга насока.

По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Ж. Г. Ц. срещу Решение №1012-04-72#2/07.10.2016г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.То, с което е потвърдено Разпореждане №2113-04-356#9/15.07.2016г. на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – В.То, следва да се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 390/29.11.2016г., постановено по адм. дело № 699/2016г. по описа на Административен съд – гр. В. Т, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж. Г. Ц. срещу Решение №1012-04-72#2/07.10.2016г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Т, с което е потвърдено Разпореждане №2113-04-356#9/15.07.2016г. на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – гр. В. Т.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.