Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 8655 от 18.11.2016 г. от Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място], чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д. В. срещу въззивно решение № 234 от 18.10.2016 г., постановено по в. гр. д. № 449/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 378 от 16.06.2016 г., постановено по гр. д. № 38/2015 г. на Кюстендилския районен съд, са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконното прекратяване на трудовото правоотношение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният правен въпрос, значим за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд е: Изпълнено ли е изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако заповедта препраща към друг документ, който не е връчен на наказвания работник/служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който е съобщен на наказвания работник/служител.

Ответницата по жалбата М. З. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Я. М. от АК - С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че ищцата е работила като „магазинер - чистач“ по силата на трудов договор № 78 от 10.08.2007 г., като считано от 2012 г. трудовото правоотношение е изменено, и е заемала длъжността „продавач - консултант“, с място на работа - Траурен парк „Невестинско шосе“, [населено място] и задължения съгласно длъжностната характеристика, включващи да приема парични суми от клиенти, да връща ресто и издава фискални бонове, а при поискване – фактури, за направените покупки, да приема стоки от доставчици, за което да оформя РКО, да пази поверената стока, като при липса или умишлена повреда възстановява стойността на стоката, за което отговаря солидарно с колежката си, да изпълнява функцията на материално отговорно лице, да отчита ежедневно своя оборот на касовия апарат и в касовата книга и т. н. Със заповед № 188 от 09.12.2014 г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради установени системни нарушения на трудовата дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа в съответствие с изискванията на закона, трудовия договор, правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика, увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на стоково-материални ценности и парични средства, както и злоупотреба с доверието на работодателя, извършени от М. З. М., в резултат на което е причинена вреда на предприятието под формата на липси от неотчетени стоки и парични средства в магазин за траурни стоки, намиращ се в „Стар траурен парк“ в [населено място], в размер общо на 10 184, 21 лева, за периода за 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., установени съгласно съставната равносметка при инвентаризацията на 03.11.2014 г., след презареждане счетоводната партида на магазина за траурни стоки. Посочените нарушения са констатирани в Одитен доклад по повод извършена на основание чл. 22 ЗСч. инвентаризация на магазина за траурни стоки, стопанисван от ОП „Обреден дом“, [населено място], за периода 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г. На ищцата е дадена възможност да изрази писмено становище по констатациите, изводите и препоръките в доклада в срок до 26.11.2014 г., включително, като одиторът й е връчил констатация № 1-1.1 от предварителен доклад за извършен вътрешен одит. В окончателния доклад ръководителят на звено ”Вътрешен одит” е изложил констатации за нарушение на чл. 4, ал. 3 ЗСч. от главния счетоводител И., а от МОЛ М. З. М. и Р. С. Д. – продавач -консултанти в магазина, че са причинили щети от липси на ОП ”Обреден дом” в размер на 10 184, 21 лева. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че извършеното с процесната заповед уволнение е незаконно, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, препращайки за индивидуализирането с обективните и субективните им признаци на дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата към констатациите на окончателния одитен доклад за извършен вътрешен одит на ОП „Обреден дом“, за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г., депозиран в ОП „Обреден дом“ с вх. № 123/27.11.2014 г., който не й е бил връчен. Изложени са съображения, че извършеното от одитора връчване за становище на част от предварителния одитен доклад, преди изготвяне на окончателния такъв, не освобождава работодателя от задължението да запознае служителката предварително, най-късно с връчването на заповедта, със съдържанието на окончателния доклад, към който препраща. Прието е, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като със заповедта за уволнение работодателят не препраща към частта от констатациите и изводите в предварителния доклад, с която ищцата е била запозната, а към невръчения й окончателен доклад, както и в нея не са изложени конкретни факти за индивидуализация на обективните и субективни признаци от фактическите състави на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е уважен като основателен, уважени са и обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 2 721, 48 лв. за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, вследствие на оставането й без работа, поради незаконното уволнение, за времето от 09.12.2014г. до 09.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2015 г.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателя правен въпрос от материално естество по приложението на императивната разпоредба на чл. 195 КТ, а именно: изпълнено ли е изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако заповедта препраща към друг документ, който не е връчен на наказания работник/служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който преди уволнението е бил съобщен на наказания работник/служител. Този въпрос е обусловил изхода на делото и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 104, 43 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 234 от 18.10.2016 г., постановено по в. гр. д. № 449/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, Гражданска колегия.

УКАЗВА на касатора Общинско предприятие „Обреден дом“, [населено място], [улица], в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 104, 43 лева и да представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.

След изпълнение на горните указания, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: