Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Кардинал груп комерс" ООД, гр. К., против Решение № 1150/23.07.10г. по адм. д.№ 2329/09г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 240900518/13.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С. З., потвърден с Решение № 818/03.12.09г. на и. д. Директор на Дирекция ”ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 82 005.34 лв. за данъчен период м. 02.2009г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен РА.

О. Д. на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението” – гр. П. при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д”ОУИ”) оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита, постъпила след приключване на устните състезания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение е отхвърлена жалбата на "Кардинал груп комерс" ООД против Ревизионен акт (РА) № 240900518/13.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С. З., потвърден с Решение № 818/03.12.09г. на и. д. Директор на Дирекция ”ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 82 005.34 лв. за данъчен период м. 02.2009г. и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 090 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че издаденият ревизионен акт е издаден от компетентен орган и е законосъобразен - издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 74 от ЗДДС .

Съдът е приел за установено, че с нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № 197, том V, рег.№ 5819, н. д. № 997 от 16.11.2005г. "Кардинал груп" ООД е придобило собственосттаот "България - К" АД върху обособен производствен цех с. К., включващ земя и постройки, подробно индивидуализирани в нот. акт, както и всички подобрения, съоръжения, инсталации и трайни насаждения в поземления имот за сумата от 150 000 лв. Установено е още, че с Договор за строителство от 31.07.2007г. "Кардинал груп" ООД е възложило на "Кардинал груп комерс" ООД извършване на СМР на собствения си обект, придобит съгласно цитирания нот. акт, както и че с договора е определен срок за завършване на строителните работи до 31.10.2008г. с акт обр. 15, като общата цена на договорените СМР съгласно договора е определена на 562 000 лв. с ДДС. Съдът е споделил извода на органите по приходите, че в конкретния случай ревизираното лице е извършвало строителни услуги в горепосочения обект, собственост на "Кардинал груп" ООД за периода 31.07.07г.- 24.11.08г., като е наемало подизпълнители и е закупувало строителни материали, видно от приложените по преписката фактури, и е счел, че закупените и придобити стоки и услуги от жалбоподателя за визирания период не съставляват налични активи по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗДДС, тъй като са вложени в строителството на имот, собственост на друго юридическо лице. Съдът не е кредитирал поддържаната от жалбоподателя теза в обратния смисъл, обоснована с представения ведно с възражението към ревизионния доклад Анекс от 15.08.2007г. за прекратяване на договора за строителство от 31.07.2007г. и с Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 15.08.2007г. между "Кардинал груп" ООД, като продавач, и "Кардинал груп комерс" ООД, като купувач, с предмет горепосочения обект, според клаузите на който купувачът се е задължил да построи със свои средства и за своя сметка в описания имот пристройка към съществуващия обект и да извърши преустройство на съществуващата сграда. В оспореното решение са изложени и мотиви досежно това защо обстоятелството, че жалбоподателя е придобил собствеността върху имота, в който е извършил строителната услуга, в т. ч. и върху подобренията, съгласно нот. акт № 150, том V, рег. № 9218, н. д. № 950/24.11.2008г. също не предпоставя изводи в различна насока. Във връзка с гореизложеното съдът е посочил, че именно по фактура № 158/24.11.2008г., издадена между страните във връзка с последния нот. акт, с посочен предмет на доставката "Земя със сгради", жалбоподателят е следвало да претендира данъчен кредит по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗДДС, което не е сторено. В обобщение на решаващите си мотиви, първостепенният съд е приел, че с оглед правилата на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, "Кардинал груп комерс" ООД не е доказало, че в случая процесните стоки и услуги, закупени и придобити от него в периода преди регистрацията му по ЗДДС, съставляват налични активи към датата на регистрацията по ЗДДС, за които се следва данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗДДС. Така постановеното решение е неправилно.

По делото не е съществувал спор от фактическа страна. Спорът по делото е правен и се свежда до наличието на основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на чл. 75 във връзка с чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗДДС, като доводите на касатора са, че закупените и придобити стоки и услуги от него преди регистрацията му по ЗДДС съставляват налични активи по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗДДС, предвид последващото придобиване на 24.11.2008г. на собствеността върху сградата, в строителството на която са вложени същите. Доводите са основателни, а формираните изводи в противната насока от първоинстанционния съд са в противоречие с материалния закон. Съгласно цитираните разпоредби, регистрираното лице има право да приспадне данъчен кредит за придобитите от него преди регистрацията активи, които са налични

към датата на регистрацията му по ЗДДС, ако са спазени кумулативните изисквания, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗДДС. Тези активи трябва да са налични към датата на регистрацията и да са изпълнени следните предпоставки: всички изисквания на чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС; доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата, регистрационният опис по образец на наличните активи да е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрацията; активите да са придобити до пет години, а за недвижими имоти до двадесет години преди регистрацията. В конкретния случай се установява, че дружеството е изпълнило регламентираните в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗДДС условия за възникване на правото на данъчен кредит като закупените стоки (строителни материали) и извършените услуги за периода 31.07.2007г.- 24.11.2008г. са включени в регистрационния опис по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС, съставен към датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС и са намерили отражение в Дневника за покупки и справката - декларация по ЗДДС за м. 02.2009г. Характеризирането на това съответствие със закона като "формално" в мотивите на оспореното решение съставлява по съществото си незаконосъобразен извод за несъответствие с ясно формулираните условия на закона за възникване право на данъчен кредит преди регистрацията по ЗДДС. Административният съд необосновано е игнорирал Предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот от 15.08.2007г., сключен между "Кардинал груп" ООД, като продавач, и "Кардинал груп комерс" ООД, като купувач, с предмет "Производствен цех, с. К.". Същността на предварителния договор е възможността страните да се обвържат една спрямо друга и да бъдат сигурни, че ще сключат окончателен договор. Такава сигурност е налице, само когато страните са постигнали съгласие относно всички клаузи на един определен договор, както е в разглеждания случай, поради което обстоятелство "Кардинал груп комерс" ООД е подписвало актове обр. 19 с доставчиците и изпълнителите на услугите като възложител, който извършва строителство и преустройство от свое име и за своя сметка, но в чужд имот, за който, обаче, е било налице обосновано очакване, че ще получи в собственост на основание сключен със собственика предварителен договор, и който впоследствие, именно въз основа на цитирания предварителен договор, става негова собственост на 24.11.2008г. с нот. акт № 150 от същата дата.

В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че съдът неправилно е интерпретирал безспорното обстоятелството, че фактурите, по които е отказано правото на данъчен кредит са за материали, вложени в горепосочения обект, както и факта, че през процесния период жалбоподателят е отчитал материалите по сч. сметка 611 "Разходи за основна дейност", като не е фактурирал актовете за приемане на СМР, тоест не е отчитал приходи от тях. Въз основа на тези безпротиворечиво установени по делото факти, административният съд е формулирал необоснования извод, че не са налице предпоставките на чл. 74, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото са представени доказателства, от които е видно, че "Кардинал груп комерс" ООД е придобило собствеността върху процесния обект. Поради това и неправилно е възприета от съда тезата на органите по приходите, че тъй като материалите са вложени в строителството на чужд имот, те не се използват и няма да се използват от дружеството за облагаеми доставки. В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, дружеството е осчетоводявало фактурите за покупка на строителни материалии услуги като разходи за придобиване на дълготраен актив. По този въпрос има и съдебна практика в аналогичен смисъл - Решение № 14 510 от 01.12.2009г. по адм. д. № 8778/2009г. на І А отд. на ВАС.

По така изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е необосновано и материалноправно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, тъй като в разглеждания случай се установява, че процесните стоки и услуги, закупени и придобити от ревизираното лице в периода преди регистрацията му по ЗДДС, съставляват налични активи към датата на регистрацията по ЗДДС, за които се следва данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗДДС. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да бъде отменен РА № 240900518/13.10.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ст. Загора,

потвърден с Решение № 818/03.12.09г. на и. д. Директор на Дирекция ”ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част досежно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 82 005.34 лв. за данъчен период м. 02.2009г., като вместо това бъде признато право на данъчен кредит в размер на 82 005.34 лв.

Както в хода на първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция касаторът не е претендирал разноски, поради което такива, независимо от изхода на спора, не следва да му бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 1150/23.07.10г., постановено по адм. д.№ 2329/09г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "Кардинал груп комерс" ООД, гр. К., против Ревизионен акт № 240900518/13.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С. З., потвърден с Решение № 818/03.12.09г. на и. д. Директор на Дирекция ”ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 82 005.34 лв. за данъчен период м. 02.2009г.

и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ"- Пловдив сумата 2 090 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТМЕНЯ

по жалба на "Кардинал груп комерс" ООД, Ревизионен акт

№ 240900518/13.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С. З., потвърден с Решение № 818/03.12.09г. на и. д. Директор на Дирекция ”ОУИ” - Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 82 005.34 лв. за данъчен период м. 02.2009г. и признава право на данъчен кредит в размер на 82 005.34 лв. за данъчен период м. 02.2009г. Решението е окончателно

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. П./п/ М. Р.

М.Р.