Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. С., срещу решение № 2021 от 13.09.2012 г. по адм. дело № 2135 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 161100886 от 2.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., поправен с ревизионен акт № 1113867 от 12.05.2011 г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с решение № 623 от 8.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираните 2007 г., за 2008 г. и за 2009 г., и начислена лихва за забава, както и за ДДС за 2007 г. и начислена лихва за забава.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на направените съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от юрисконсулт В. Л..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е часнтично основателна.

Административният съд е бил сезиран с жалба срещу

ревизионен акт № 161100886 от...