Р Е Ш Е Н И Е

№ 596

гр.София,17.10.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря К. Г. като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2996 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 1220/15.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на решение № 444/06.04.2023г. по гр. д. № 5/23г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което са уважени предявените от Н. И. Г. срещу О. П. район „Северен“ искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, по въпроса за приложението на §4, ал.2 ПЗР на ЗДСл.

К. О. П. заявява неправилност на обжалваното решение, като твърди, че въззивният съд е приложил закона - §4, ал.2 от ПЗР на ЗДСл., в противоположния му смисъл, а изводът за злоупотреба с право от страна на работодателя е направен произволно и при незачитане на презумпцията на чл. 8, ал.2 КТ.

Насрещната страна по жалбата – ищцата Н. И. Г., е депозирала отговор по чл. 263 ГПК, в който възразява срещу допустимостта на касационната жалба. За неоснователността на това възражение съдът е изложил мотиви в определението по чл. 288 ГПК.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС – р. № 405 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 773/2009 г., III ГО; решение № 232/22.02.2010г. по гр. д.№ 392/2009г., ВКС, ІІІ ГО ; решение № 110/09.06.2011г. по гр. д.№ 329/2010г., ВКС, ІV ГО и др., според която исковият спор за законосъобразност на уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т.12 КТ не е преюдициално свързан с това дали се стига до възникване на служебно правоотношение с лицето. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 12 от КТ е налице от момента, в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. Когато служителят е възстановен от съда на заеманата преди уволнението длъжност, работодателят е длъжен да се съобрази с постановения съдебен акт и да възстанови служителя. Възстановеният по силата на съдебно решение служител обаче не може да изпълнява длъжността, тъй като за нея е предвиден друг ред за възникване на правоотношението и други изисквания за заемането й. Обстоятелството, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение по реда на ЗДСл. изключва възможността длъжността да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен по трудово правоотношение и в тази хипотеза е приложимо основанието по чл. 325, т. 12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Без правно значение за законността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ е дали възстановеният по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция за заемане на длъжността по служебно правоотношение. Хипотезата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл има последващо приложение само ако възстановеният на работа служител встъпи в служебното правоотношение. Предпоставките за това встъпване обаче (чл. 7, чл. 8 от ЗДСл) не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325, т. 12 от КТ, нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по КТ. Дали възстановеният на работа по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител, дали е заявил претенцията си да бъде назначен като такъв, дали работодателят му е създавал пречки, като не е изпълнил произтичащи от нормативни актове свои задължения са въпроси, имащи отношение към евентуалното последващо назначение съгласно § 3 от ПЗР на ЗДСл, но не и към трудовото правоотношение, което подлежи на прекратяване след определяне на длъжността за заемане от държавен служител.

Настоящият състав изцяло споделя цитираните разрешения, с които обжалваното решение не е съобразено.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищцата е заемала след проведен конкурс длъжността „главен архитект“ на р-н Северен, О. П. от която е била уволнена със заповед № 13/03.09.2020г. на кмета на района. Това уволнение е било признато за незаконно и отменено, а ищцата – възстановена на заеманата длъжност с влязло в сила на 17.04.2021г. решение № 306/30.03.2021г. по гр. д.№ 20205330111794 по описа за 2020г. на Районен съд-Пловдив. На 28.05.2021г. ищцата се е явила да постъпи на работа. Подала е заявление с вх.№ 3-9400-45-22/28.05.2021г. до кмета на район „Северен“ О. П. с което, позовавайки се на решение № 296 по протокол № 18/21.12.2020г. на Общински съвет – Пловдив ( с което е направена промяна в структурата на районната администрация) и на основание §36 ал.1 от ПЗР към ЗИД на Закона за държавния служител, е направила изявление за заемане длъжността „главен архитект“ на район „Северен“, О. П. по служебно правоотношение. Приложила е и декларация по чл.7 от ЗДСл., подписана на 28.05.2021г. Ищцата е била допусната до кабинет № 8 - този на главния архитект, за започване на работния процес, в 9, 00 часа на 28.05.2021г. Впоследствие, същия ден, й е връчена процесната заповед №9/28.05.2021г. на кмета на район „Северен“, О. П. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т.12 КТ - поради определянето на длъжността „главен архитект“ за заемане от държавен служител.

Неправилно въззивният съд е определил заповед №9/28.05.2021г. на кмета на район „Северен“, О. П. за незаконна, позовавайки се на разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл и приемайки, че работодателят е дължал преценка на обстоятелствата по чл. 7 ЗДСл. във връзка със заявлението на ищцата по чл. 8 ЗДСл., каквато не е извършил. Когато в периода след незаконното уволнение и преди възстановяването му на работа, заеманата от работника или служителя длъжност бъде определена за заемане по служебно правоотношение, възстановяването изисква и подаване на заявление за заемане на държавна служба и издаване на акт от компетентния административен орган - съгласно § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл. Произнасянето по това заявление от страна на административния ръководител няма отношение към възстановеното трудово правоотношение. От значение за последното е обстоятелството, че длъжността е определена за заемане от държавен служител, което изключва възможността тя да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен по трудово правоотношение, поради което същото подлежи на прекратяване на основанието по чл. 325, т. 12 от КТ. Без правно значение за законността на уволнението по чл. 325, т. 12 КТ е дали възстановеният по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция за заемане на длъжността по служебно правоотношение. В случая, доколкото е безспорно, че с решение № 296 по протокол № 18/21.12.2020г. на Общински съвет – Пловдив, влязло в сила на 13.01.2021г., длъжността „главен архитект“ в район Северен, община Пловдив е определена за заемане по служебно правоотношение, предпоставките на чл. 325, т. 12 КТ са налице.

Основателно е и оплакването на касатора за неправилно приложение на чл. 8, ал.2 КТ, съгласно който се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. Напълно произволно е приетото от въззивния съд, че взетото след първото уволнение на ищцата решение за заемане на длъжността „главен архитект“ по служебно правоотношение представлява злоупотреба с право. Подобно заключение не може да бъде изведено нито от факта, че ищцата първоначално е заела длъжността „главен архитект“ след спечелен конкурс, нито от този, че процесното уволнение е второ по ред. Злоупотреба с право от страна на работодателя в случая би била налице, когато се установи, че той е използвал напълно допустимата правна възможност да определи длъжността „главен архитект“ за заемане по служебно правоотношение единствено с цел да уволни ищцата. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. Те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред и да са доказани главно и пълно от ищцата ( в случая), а по делото тя нито е твърдяла, нито е доказала подобни факти.

Предвид гореизложеното, въззивното решение подлежи на отмяна, а исковете по чл. 344, т.1 , т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отхвърлени.

На ответника се следват сторените по делото разноски, които са в общ размер от 3235 лева, съгласно списъка, представен пред касационната инстанция и доказателствата за заплатен адвокатски хонорар, представени пред първата и въззивната инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 444/06.04.2023г. по гр. д. № 5/23г. по описа на Окръжен съд Пловдив И ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. С. И., [населено място], [улица] срещу О. П. р-н Северен, съдебен адрес адв. А.С., [населено място], [улица], офис ... искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на извършеното със заповед № 9/28.05.2021г. на кмета на район „Северен“, О. П. уволнение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект“ на район „Северен“, О. П. и за присъждане на 1150 лв. като обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 28.05.2021г.- 26.07.2021 г.

ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. С. И., [населено място] , [улица] да плати на О. П. р-н Северен, съдебен адрес адв. А.С., [населено място], [улица], офис ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , общо 3235 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: