Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на М.Б, чрез адв. Е.И срещу Решение № 3390/20.05.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело № 12937/2018 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М.Б срещу Заповед № 513з-8616/15.11.2018 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ и Бонев е осъден да заплати разноски по делото.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че са налице касационните основания регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, тъй като решението е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да установи и изследва в цялост действителната фактическа обстановка и без да обсъди приетите по административното дело доказателства и не е обсъдил наведените доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Сочи, че неправилно съдът е приел, че оспорваната заповед е постановена съобразно изискванията на чл. 210, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), като твърди, че в хода на производството е доказано, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма. Излага и съображения, че заповедта е издадена и в противоречие на материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което не е отчетено от съда. Сочи, че не е спазен срокът по чл. 195 ЗМВР за издаване на заповедта. Допуснато е и нарушение на чл. 206, ал. 1 и 2 ЗМВР, което е довело до ограничаване на правото на защита на служителя в хода на дисциплинарното производство. Излага съображения, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона. Моли обжалваното решение да се отмени и по съображения изложени в писмени бележки, в които се преповтаря изложеното в касационната жалба. Претендира разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът по касация – Директорът на Столична...