Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

С решение № 67 от 22.11.2019г., постановено по адм. д. № 303/2019г. Административен съд – Русе, 6-ти състав, е отхвърлил жалбата на В.П от [населено място] срещу ревизионен акт № Р –03001818004413– 091 – 001 от 07.02.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., поправен с ревизионен акт за поправка № П - 03001819023720 – 003 – 001/12.02.2019г., в частта потвърден с решение № 48 от 22.04.2019г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. В., с който са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за данъчен период 2013г. в размер на 15 303, 47лв. ведно със законна лихва в размер на 7 420, 07лв.; за данъчен период 2014г. в размер на 18 484, 15лв. ведно със законна лихва в размер на 7 084, 07лв.; за данъчен период 2015г. в размер на 28 988лв. ведно със законна лихва в размер на 8 133, 90лв.; за данъчен период 2016г. в размер на 12 776, 81лв. ведно със законна лихва в размер на 2 292, 91лв.; за данъчен период 2017г. в размер на 10 886, 41лв. ведно със законна лихва в размер на 855, 86лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д“ОДОП“-гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 3 652, 26лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В.П от [населено място], чрез пълномощника му адв. О.М, В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – гр. Р. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Русе и вместо него да...