Производството е по реда на чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби.

Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция „ОДОП”- гр. С. при ЦУ на НАП, който обжалва решение № 6280/31.10.2018 г. по адм. д.№ 2519/2017 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № №Р-22000116003265-091-001 от 07.12.2016 г., издаден от П.П - орган, възложил ревизията, и А.Н - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 213/16.02.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, в частта относно установени резултати по ЗДДС за данъчни периоди 01.02.2015 г. - 28.02.2015 г. и от 01.07.2015г. до 28.02.2016 г. в общ размер на 72 666, 17 лева и съответната лихва – в размер на 5241, 50 лв., по фактури, издадени от „Л. Б“ ЕООД. В жалбата са изложени доводи, че решението в оспорената му част е необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на писмените доказателства по делото и при игнориране на съществените обстоятелства от значение за преценка на реалността на доставката. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване на РА относно установените задължения по фактурите с издател „Л. Б“ ЕООД. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2694, 98 лв. и държавна такса – 623, 26 лв.

Ответникът по тази жалба – Х.М, чрез адв.. И, в с. з. оспорва жалбата на директора на дирекция „ОДОП“ София касаеща спорните доставки от „Л. Б“ ЕООД и моли същата да бъде оставена без уважение.

Втората касационна жалба е подадена от Х.М, представляващ ЕТ „Инвикто – Х.М“, чрез адв.. И, против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 43 535, 53 лв. по фактури от...