Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Д.Т и Н.М срещу решение № 2598 от 15.04.2019 г. по адм. дело № 10238/2018 г. на Административен съд – София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Ответникът по касационната жалба К.Д намира, че касационната жалба е неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение.

Ответниците по касация Л.Ч, К.П, А.А, М.П, не заявяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил като неоснователни жалбите на Д.Т и Н.М срещу решение № Ж-434#7/27.10.2017 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която са обявени за основателни жалба с вх. № Ж-503/07.10.2016 г. на К.П и жалба с вх. № Ж-698/04.11.2016 г. на К.Д и на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (в редакцията преди изменението, обн. ДВ, бр. 17 от 2019 г.), във връзка с чл. 320 от Изборния кодекс (ИК) на всеки от жалбоподателите е наложена глоба в размер на 10 000лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД.

Административният съд е установил от фактическа страна следното:

Производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по повод подадени жалба рег. № Ж-434/05.10.2016 г. от Л.Ч, жалба рег. № Ж-503/07.10.2016 г. от К.П, жалба рег. № Ж-576/12.10.2016 г. от А.А, жалба рег. № Ж-698/04.11.2016 г. от К.Д и жалба с рег. № Ж-723/14.11.2016 г. от М.П, които са обединени в едно общо производство.

Жалбоподателите пред Комисията са поддържали, че е налице неправомерно обработване на личните им данни чрез включването им в списък на лица, подкрепящи Инициативен комитет на Д.М в информационно-разяснителна кампания по въпросите на националния референдум на 06.11.2016 г., като това обработване е установено след справка в интернет на страницата на Централната избирателна комисия. Жалбоподателите декларирали, че не са изразявали подкрепа за посочения инициативен комитет, полагайки собственоръчен подпис, три имена и ЕГН в списъка по чл. 320, ал. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1 ИК във връзка с чл. 16 и § 2 ПЗР на Закон за прякото участие на граждани в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/.

Комисията за защита на личните данни е оставила без разглеждане жалбите на Л.Ч, А.А и М.П, т. к. лицата са отказали да участват в административното производство чрез предоставяне на сравнителен материал за почеркова експертиза, без изготвянето на която не е възможно установяване на твърдяното неправомерно обработване на личните им данни. Решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на съдебното производство. Трябва да се посочи, че след като по отношение на жалбоподателите пред Комисията за защита на личните данни, чиито жалби са оставени без разглеждане, решението е влязло в сила, те нямат качеството на заинтересовани страни по спора, поради което неправилно са били конституирани като такива пред административния съд.

Комисията е приела за основателни жалбите на К.П и К.Д с оглед събрания доказателствен материал по преписката. Установила е, че личните данни на жалбоподателката К.П са вписани на стр. 230, ред 2270 от списъка на гласоподавателите, като на посочената страница има декларация от Н.М, в качеството му на член на Инициативния комитет, с която удостоверява, че подписите на гласоподавателите са положени пред него. Личните данни на К.Д присъстват на стр. 39, ред 376 от списъка на гласоподавателите, като на посочената страница е поместена декларация от Д.Т, член на Инициативния комитет, с която удостоверява, че подписите са положени пред него. При това положение, комисията е достигнала до извод, че Н.М и Д.Т са обработили личните данни на визираните лица. Комисията е обсъдила чл. 320, ал. 3, предл. 2-ро ИК, съгласно който подписите на лицата, подкрепящи участието в избора на независими кандидати следва да бъдат положени пред член на инициативния комитет, който удостоверява посочените факти, като саморъчно се подписва под съответната страница на списъка и е достигнала до извод, че по силата на правната норма членовете на инициативния комитет имат качеството на администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ).

При тези съображения, комисията е приела, че административно-наказателната отговорност относно несъобразеното със ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) обработване на личните данни на жалбоподателите пред органа, без наличие на условие за допустимост на обработването (чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД) следва да се понесе от Н.М и Д.Т, в качеството им на членове на Инициативния комитет. Комисията е квалифицирала допуснатото нарушение в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД – обработване на лични данни на лицата без тяхното изрично съгласие.

Комисията за защита на личните данни е обсъдила различните мерки по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, които са в правомощията й да приложи и е достигнала до извод, че целите на административната принуда могат да бъдат постигнати с налагане на административното наказание глоба в минимален размер от 10 000лв. на всеки от тях.

Административният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентния орган, в съответната форма и съдържание, при правилно приложение на материалния закон. Отхвърлил е като неоснователни възраженията на оспорващите за неправилно определяне на субекта на нарушението, които считат, че това е инициативният комитет, а не неговите членове, като е споделил фактическите и правни съображения, изложени от комисията в тази насока. Посочил е, че отговорността на жалбоподателите произтича от качеството им на членове на инициативния комитет, на които е възложено законосъобразното обработване на личните данни на лицата от списъка, което изискване е нарушено.

Съдът е приел, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила при издаване на обсъжданото решение. Намерил е за неоснователни твърденията на оспорващите, че не са били уведомени за производството пред комисията и са нарушени правата им да участват в административния процес и правото им на защита. Съдът е посочил, че видно от писма с изх. № П-4536/27.06.2017 г., № П-4840/04.07.2017 г., № П-4531/27.06.2017 г., № П4837/04.07.2017 г., лицата, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, са уведомявани за образуваното производство и за установените в хода на преписката обстоятелства, свързани с посочване на нарушението като резултат от техните действия в качеството им на членове на ИК, както и за предоставената им възможност за запознаване с преписката и изразяване на становище и представяне на доказателства. Констатирал е, че част от съобщенията за уведомяване са връщани като непотърсени, но като се е позовал на трайната практика на Върховния административен съд, че съществено е това нарушение, което ако не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание, е приел, че в случая такива обстоятелства не се установяват.

Съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспореното решение на Комисията. Приел е, че комисията е направила подробен и верен анализ относно правосубектността на Инициативния комитет като администратор на лични данни, както и на неговите членове, които носят отговорност за правомерното обработване на личните данни на гласоподавателите, вписали се в техните списъци, предвид разпоредбата на чл. 320, ал. 2 ИК, приложим по арг. от § 2 ПЗР на ЗПУГДВМС. Подписите на лицата от списъка за инициативен комитет се полагат пред член на инициативния комитет, за което същото лице дължи удостоверяване, подписвайки се на съответната страницата от списъка. Съдът е посочил, че именно това действие представлява изпълнителното деяние на нарушение на обработването на личните им данни. В тази връзка е изложил мотиви, че законът, възлагайки отговорност по удостоверяване на подписите на положилите в списъка лица върху конкретно определено лице от изпълнителния комитет, изисква от него удостоверяването на личните им данни и правомерното им използване. В заключение, като е споделил правните изводи на комисията относно квалификацията на нарушението, е приел, че същите са в съответствие с материалния закон.

Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателите за немотивираност на наложената им административнонаказателна санкция, по съображения, че комисията обосновано е приела останалите мерки по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД за неприложими, както и че наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Недоволни от решението, касационните жалбоподатели поддържат, че съдът погрешно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е достигнал до неправилни правни изводи. Твърдят, че противно на приетото от съда, административното производство е проведено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, подробно описани в касационната жалба, които са довели до лишаване от правото им на участие и на защита в процеса пред комисията. На следващо място сочат, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, като е приел, че касаторите, в качеството си на администратори на лични данни са извършили неправомерно обработване на личните данни на посочените лица и неправилно им е вменено нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД в приложимата редакция, вместо по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. В тази връзка сочат, че членовете на инициативните комитети нямат правомощие да проверяват самоличността на лицата и само удостоверяват с подписите си, че подписите в списъците са положени пред тях както и за следващото обработване на личните данни. Правят също възражение за непропорционалност на наложените им глоби и се позовават на настъпилите изменения в нормативната уредба, които предвиждат санкция в по-нисък размер. При тези доводи, подробно развити в касационната жалба, искат отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения:

Неправилно съдът е приел, че в производството пред Комисията за защита на личните данни не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на административния акт.

Видно от данните по административната преписка, Комисията за защита на личните данни, след като е образувала производства по жалби на засегнатите лица, е провела първото си заседание на 06.10.2016 година. От съдържанието на протокол № 51/06.10.2016 г. се установява, че Комисията е приела решение, на основание чл. 32 АПК, да обедини производствата по постъпилите жалби по повод обработката на лични данни в списък на лица, подкрепящи регистрацията на партия, коалиция или на инициативен комитет за участие в информационно разяснителната кампания по въпросите на националния референдум на 06.11.2016 г., като започне и проведе съответното производство спрямо ответната страна – политическа партия, коалиция от партии или инициативен комитети. На следващо заседание, проведено на 10 и 11.05.2017 г. е конституирала като страни жалбоподателите и съответните политически субекти, а в заседанието на 25.05.2017 г. е приела ред за уведомяване на заинтересованите страни за образуваното производство и събиране на доказателства.

Комисията за защита на личните е уведомила с писмо изх. № П-4536/27.06.2017 г. Д.М, в качеството му на представляващ Инициативния комитет за информационно-разяснителна кампания за националния референдум. С писмо изх. № П-4531/27.06.2017 г., адресирано до Д.Т, го е уведомила за образуваното административно производство по жалби на лица, чиито данни са били използвани без тяхно знание и съгласие в списъците на инициативния комитет. С писмата Комисията ги уведомява също за възможността всеки от тях да се запознае с материалите по преписката, да изрази становище и представи доказателства, както и че на 29.06.2017 г. ще се проведе открито заседание на комисията.

С протокол от заседанието на 29.06.2017 г. комисията е констатирала, че Д.М не е редовно уведомен и отложила заседанието за 26.07.2018 година.

За следващото заседание на комисията, насрочено за 26.07.2018 г., са изпратени са писма с аналогично съдържание – с изх. № П-4840/04.07.2017 г. до Д.М и с изх. № 4837/04.07.2017 г. до Д.Т.

Писмо изх. № П-4531/27.06.2017 г. до Д.Т, е изпратено по пощата и съгласно известие за доставяне и справка от Български пощи ЕАД е получено на 28.06.2017 г. от трето лице. Писмо изх. № 4837/04.07.2017 г., с идентично съдържание с цитираните по-горе, съгласно приложеното известие за доставяне, е получено на 05.07.2017 г. като известието съдържа само подпис, без отбелязване на имената на получателя. Касаторът поддържа, че не е получавал визираните писма от комисията.

На заседанието, проведено на 26.07.2017 г. Комисията е прекратила производството по отношение на Инициативния комитет, представляван от Д.М поради липса на правосубектност и е конституирала като ответна страна Д.М, представляващ и председател на инициативния комитет, Д.Т – член на ИК и Н.М – член на ИК. С решение по същия протокол е обявила жалбите на К.П и К.Д срещу Инициативния комитет за злоупотреба с личните им данни за основателни и е наложила на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД на всеки от жалбоподателите пред съда глоба в размер на 10 000лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД.

С писмо изх. № ППН-01-Ж-503/2016#10 от 30.10.2017 г. председателят на комисията е изпратил на Н.М заверено копие от решение на Комисията за защита на личните данни. Не е спорно между страните, че в административната преписка не се съдържат писма, с които Н.М самостоятелно да е уведомяван за образуваното административно производство и конституирането му като страна по преписката.

Съгласно чл. 38, ал. 1 - 3 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация отм. ДВ, бр. 60 от 30.07.2019 г.), комисията се произнася по допустимостта на жалбата в закрито заседание, предприема процесуални действия по установяване на нарушение, както и при допустима жалба конституира страните и определя дата за разглеждане на жалбата по същество.

В чл. 39, ал. 1 от Правилника отм. е предвидено, че комисията разглежда жалбата по същество на открито заседание, за което уведомява страните и заинтересованите лица. След приключване на заседанието по същество се произнася с решение, за което уведомява страните и заинтересованите лица – чл. 39, ал. 2 и 3 с. з.

Съгласно общите административнопроизводствени правила на чл. 26 и чл. 35 АПК, административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите страни за образуваното административно производство, да им осигури право на участие в процеса и гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците, ако такива са представени.

В обсъждания случай Комисията е постановила обжалваното решение в нарушение на визираните административнопроизводствените правила. Конституирала е двамата касатори след разглеждане на жалбите на лицата, чиито данни са обработени неправомерно и по същество не им е осигурила право на участие и защита в административното производство. До този момент като ответна страна в административното производство е участвал Инициативният комитет на Д.М, а касаторите са имали евентуално качеството на заинтересовани страни, доколкото липсва изрично произнасяне на комисията по отношение на тях. Касационният жалбоподател Н.М изобщо не е бил уведомен за административното производство. Касационният жалбоподател Д.Т е уведомен за започналото административно производство, но липсват несъмнени доказателства, че е бил надлежно уведомен за проведеното открито заседание на 26.07.2017 г. на комисията, когато е конституиран като ответна страна по жалбата на К.П и не е имал възможност да изрази позицията си по спора. Поради това правата на касационните жалбоподатели са били нарушени, нарушението е съществено и представлява основание за отмяна на обжалваното решение. Съгласно чл. 168, ал. 4 (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) АПК, съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Когато съдът установи, че е налице тази хипотеза, чл. 168, ал. 5 (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) АПК предвижда, че съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5. Трябва да се отбележи, че административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и с приложението на хипотезата на чл. 168, ал. 5 АПК се гарантира правото на участие на адресата на акта и възможност да изрази позицията си преди решението на административния орган. Разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и 5 АПК са действащи към момента на постановяване на обжалваното решение и намират приложение към висящите съдебни спорове. В случая решаващият съд неправилно е приел, че допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила не са съществени и е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателите за порок по чл. 146, т. 3 АПК на обжалваното решение на комисията. Поради това, решението следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на Комисията за защита на личните данни и да се върне административната преписка за ново разглеждане от административния орган. При новото разглеждане от комисията следва да се обсъдят и наведените в съдебното производство доводи и възражения на страните по съществото на спорния предмет и наложената административнонаказателна санкция.

С оглед изхода на спора, т. к. същият излиза от подведомствеността на съда и правилото на чл. 226, ал. 3 АПК не намира приложение, ответната Комисия за защита на личните данни следва да заплати на касационните жалбоподатели направените разноски по делото – по 1010 лв. пред първата инстанция и по 910лв. пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение за един адвокат и внесена държавна такса, общо в размер на 1920лв. за всеки от тях.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2598 от 15.04.2019 г. по адм. дело № 10238/2018 г. на Административен съд – София град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение № Ж-434#7/27.10.2017 г. на Комисията за защита на личните данни в обжалваната пред съда част.

ВРЪЩА административната преписка на Комисията за защита на личните данни за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на Н.М сумата 1920лв. и на Д.Т сумата 1920лв., направени разноски по делото от всеки от тях.

Решението не подлежи на обжалване.