Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т. срещу решение № 56/01.03.2013 г. на Административен съд В. Т. /АСВТ/ по адм. д. № 865 по описа за 2012 г. в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 06/1200375/19.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в полза на "Д. Т." ЕООД в общ размер на 41 266.85 лева по 14 фактури, издадени от "Нефт експрес груп" ЕООД. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Като противоречащи на материалния закон се определят изводите на съда за реалност на доставките, по който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Иска се отмяна на оспорената част от решението, както и в частта му за разноските и отхвърляне на оспорването на РА. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация "Д. Т." ЕООД, чрез поверениците си адв.. Д. и адв.. Д., отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред ВАС е оспорена правилността на решението на АСВТ в частта решаваща спора за съществуването на отреченото с ревизионния акт на приходната администрация право на приспадане на данъчен кредит на "Д. Т." ЕООД за данъчни периоди м. 10.2009 г. и м. 01, 02, 03 и 04.2010 г. в общ размер 41 266.85 лева по 14 броя фактури, издадени от...