Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 50/ 16.01.2020 г., допълнено с решение № 260 108/ 28.10.2020 г., по гр. д. № 883/ 2019 г., с които Плевенски окръжен съд, отменяйки решение № 1451/ 23.07.2019 г. по гр. д. № 3091/ 2019 г. на Плевенски районен съд, е отхвърлил иска на К. С. П. срещу „Български пощи“ ЕАД по чл. 222, ал. 3 КТ (редакция на текста преди последното изменение ДВ бр. 107/ 2020 г.), вр. чл. 49, ал. 1, т. 5 КТД за сумата 18 431.00 лв. – неплатен остатък от обезщетението поради непрекъснат трудов стаж при същия работодател повече от тридесет години, както и евентуалния иск по чл. 222, ал. 3 КТ (същата редакция), вр. чл. 49, ал. 1, т. 3 КТД за сумата 10 758.60 лв. – неплатен остатък от обезщетението поради непрекъснат трудов стаж при същия работодател между десет и двадесет години.

Решението се обжалва от К. С. П. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два – процесуално-правни, а третия – материално-правен): 1. Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора, да изложи мотиви и да постанови диспозитив по спорния предмет на делото? 2. Длъжен ли е въззивният съд в решението си по съществото на спора да обсъди доказателствата по всички правно-релевантни факти и доводите на страните от значение за решаването на делото с оглед произтичащото от чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, както и да извлече точното правно основание, въз основа на което решава правния спор? и 3. По приложението на чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 1, т. 1 от ДР на КТ: При извършено структурно преобразуване в една и съща организационна структура на работодател с двама правоприемници и наличие на непрекъснат трудов стаж на служител в дружеството-праводател и в дружествата-правоприемници, следва ли единият правоприемник да зачете като непрекъснат трудовия стаж, положен при другия правоприемник, когато КТД предвижда благоприятна за служителите клауза на база правоприемството? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания (предпоставки) за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК извежда с доводи, че въззивният съд е решил процесуално-правните въпроси в противоречие с конкретни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които цитира, а третият – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че в нарушение на материалния закон (чл. 222, ал. 3, вр. чл. 1, т. 1 ДР на КТ) въззивният съд е отказал да признае качеството му на кредитор по вземането за обезщетение, а като е пропуснал да се произнесе по евентуалния иск по чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 49, ал. 1, т. 3 КТД на „Български пощи“ ЕАД, е нарушил съществено чл. 271, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът „Български пощи“ ЕАД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 265/ 02.10.2020 г. по настоящото дело касационният състав е счел, че касационната жалба по заявеното касационно оплакване за допуснато нарушение по чл. 271, ал. 2 ГПК, с което кореспондират първите два повдигнати процесуално-правни въпроса, е с характеристика на молба за допълване.

С решение № 260 108/ 28.10.2020 г. въззивният съд е допълнил решение № 50/ 16.01.2020 г. по гр. д. № 883/ 2019 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на главния иск по чл. 222, ал. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 5 КТ за сумата 18 431.00 лв. – неплатен остатък от обезщетението поради непрекъснат трудов стаж на ищеца К. П. при ответника „Български пощи“ ЕАД повече от тридесет години и отхвърлянето на иска, въззивният съд е отхвърлил и евентуалния иск по чл. 222, ал. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 10 758.60 лв. – неплатен остатък от обезщетението поради непрекъснат трудов стаж на ищеца при ответника между десет и двадесет години.

Доколкото с определение № 265/ 02.10.2020 г. по настоящото дело първата група оплаквания в касационната жалба са квалифицирани като искане за допълване на въззивното решение от касатора, а искането е уважено с допълнителното решение на въззивния съд, свързаните с тях два процесуално-правни въпроса нямат обуславящо значение. Соченият порок – непълнота на въззивното решение, изразен в пропуск за произнесяне по евентуалния иск (чл.. 271, ал. 2 ГПК), е преодолян в производството по чл. 250 ГПК, приключило с допълнителното въззивно решение. Разрешените в него въпроси, с които са свързани първите два повдигнати от касатора процесуално-правни въпроси, не осъществяват общото основание (предпоставка) по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 222, ал. 3 КТ и уговореното в чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 5 КТД, е необходимо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните (01.05.2019 г.) ищецът да има непрекъснат трудов стаж при ответника „Български пощи“ ЕАД повече от 30 години (по главния иск) или между десет и двадесет години (по евентуалния). Въззивният съд е намерил неосъществено материално-правното условие, за да възникне обезщетението в претендираните с исковете размери над това, което ответникът е платил - брутното трудово възнаграждение за два месеца. На първо място се е мотивирал с това, че в периода 01.04.2010 г. – 31.01.2011 г. ищецът е безработен, а трудов стаж е прекъснат. Второ, към трудовия си стаж при ответника „Български пощи“ ЕАД в периода 01.11.1992 г. – 15.12.2004 г. и в периода 01.12.2004 г. – 01.05.2019 г. ищецът добавя трудов стаж при „БТК“ ЕАД в периода 15.12.2004 г. – 01.04.2010 г. Двете дружества са възникнали през 1992 г. при разделянето на „Български пощи и далекосъобщения“ ЕООД, но са различни работодатели.

Настоящият състав намира, че повдигнатият от касатора материално-правен въпрос касае само втората група съображения, с които въззивният съд е извел неоснователност на заявените претенции. Въпросът е без отношение към първата група – за прекъснатия трудов стаж в период на безработица на ищеца. Изложените съображения в двете групи са равностойни, а материално-правният въпрос също не обуславя решението. И по него е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт в касационното производство. Отчитайки положения труд и ниската степен на сложност на делото, настоящият състав го определя в размер от 200.00 лв. (по 100.00 лв. за всеки иск).

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 50/ 16.01.2020 г., допълнено с решение № 260 108/ 28.1.2020 г., по гр. д. № 883/ 2019 г. на Плевенски окръжен съд.

ОСЪЖДА К. С. П. да заплати на „Български пощи“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200.00 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред Върховен касационен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.