1№ 177

гр. София, 31.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. М

при секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 293 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 155/ 07.10.2019 г. по гр. д. № 293/ 2019 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 1414/ 19.11.2018 г. по гр. д. № 2749/ 2017 г. в обжалваните осъдителни части, е осъдил О. П да заплати на А. И. Т. на основание чл. 49 ЗЗД сумите 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 7 239.54 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 07.02.2017 г. към 21.00 ч. в следствие неизпълнение на нормативни задължения на О..

По повдигнатия процесуално-правен въпрос настоящият състав приема, че в решението си по съществото на правния спор (решението по чл. 271 ГПК) въззивният съд е длъжен да обсъди възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска и е обосновавал оплакване в жалбата или в писмения отговор на жалбата от ищеца или от неговия помагач, че първостепенният съд е отхвърлил възражения, които са основателни. При такова оплакване срещу първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да отчете кои релевантни факти (пораждащи правото, заявено с иска и/или въведените възражения) не се нуждаят от доказване - съдебно известните, общо известните и безспорните, осъществяването на които не се опровергава от събраните по делото доказателства. За останалите релевантни факти въззивният съд е длъжен да обсъди доказателствата, включително като отговори на доказателствените доводи и възражения на страните. За тях преклузия няма, с...