- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506

гр. София 30.12.2020 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 25.11.2020 (двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 3388 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 262 232/23.09.2020 година, подадена от М. И. М., против определение № 14 345/09.09.2020 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 6952/2019 година.

С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение подадената от М. И. М. молба с вх. № 42 055/19.05.2020 година, по чл. 248 от ГПК, за изменение на решение № 2757/04.05.2020 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 6952/2019 година в частта му за разноските, като бъде прието, че молителката не дължи държавна такса.

В частната си жалба М. И. М. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което подадената от нея молба с вх. № 42 055/19.05.2020 година по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 2757/04.05.2020 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 6952/2019 година в частта му за разноските бъде уважена.

Ответната страна по жалбата „Силвеста“ ЕООД [населено място] не е подала отговор на същата, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.

М. И. М. е уведомена за обжалваното определение на 17.09.2020 година, а частната й жалба срещу него е вх. № 262 232/23.09.2020 година. Поради това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е приел, че с решение № 2757/04.05.2020 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 6952/2019 година частично е било отменено първоинстанционното решение № 9033/11.01.2019 година на Софийски районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 113-ти състав, постановено по гр. д. № 38 775/2018 година като предявеният от М. И. М. против „Силвеста“ ЕООД [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над 5000.00 лена до присъдените 7000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 30.11.2017 година до окончателното плащане, като решението е било потвърдено в частта му, с която искът по чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен над сумата от 7000.00 лева до пълния претендиран размер от 10 000.00 лева. Предвид изхода на спора М. била осъдена да заплати на „Силвеста“ ЕООД [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски както следва: за Софийския районен съд още 175.00 лева за адвокат и вещо лице, а за Софийски градски съд 80.00 лева за държавна такса, съобразно отхвърлената част от иска. Подадената от М. И. М. молба по чл. 248 от ГПК била допустима, но неоснователна. Разпоредбата на чл. 359 от КТ предвиждала, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, които не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезлите в сила решения по трудови дела. Същата обаче не се отнасяла до дължимите се към ответника разноски при неблагоприятен изход за ищеца от тези спорове. Отговорността за тези разноски била обективна и целяла да възмезди сторените от ответника разноски, в случаите, когато ищецът неоснователно е предизвикал правния спор. В този случай ищецът дължал на ответника разноски за производството, тъй като разпоредбата на чл. 359 от КТ не дерогирала тази на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Видно от изложеното в подадената против обжалваното определение частна жалба с вх. № 262 232/23.09.2020 година М. оспорва същото по отношение на присъдената държавна такса от 80.00 лева с твърдението, че същата е присъдена в полза на Софийски градски съд и не се дължи на основание чл. 359 от КТ. Това твърдение обаче е неоснователно. Видно от мотивите и диспозитива на решение № 2757/04.05.2020 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 6952/2019 година сумата от 80.00 лева не е присъдена в полза на Софийски градски съд, а в полза на „Силвеста“ ЕООД [населено място]. Същата представлява разноски, които дружеството е направило за заплащане на дължимата се държавна такса по подадената от него против първоинстанционното решение държавна такса и които му се дължат по правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид частичната отмяна на решението на Софийския районен съд. В трайната практика на ВКС е прието, че съгласно разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 и чл. 359 от КТ ищците-работници и служители са освободени и не заплащат такси и разноски по трудови дела. Това освобождаване обаче се отнася до таксите и разноските, които се дължат към бюджета на съответния съд. По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, при отхвърляне на исковете им, тези ищци на общо основание дължат заплащане на всички разноски, направени от насрещната страна по делото, а именно работодателя, включително и за заплатени от последния държавни такси по делото. Това е така, тъй като макар и да е освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът-работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, е причинил вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от него такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена. Обратното би било в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското производство. Отговорността по чл. 78 от ГПК е за вреди, като задължението за обезщетяване на същите е различно от задължението за внасянето на дължимите се по производството такси и разноски. Второто задължение е процесуалноправно и е към съответния съд, а първото е материалноправно и е към насрещната страна по делото, поради което съдът не може да освободи страната от последното, тъй като това ще означава разпореждане с чуждо право. От това материалноправно задължение страната не може да бъде освободена, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото се обезщетение. В този смисъл е и решение № 67/03.04.2014 година, постановено по гр. д. № 2944/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. При постановяване на обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е съобразил горепосоченото, като е приложил правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска, поради което подадената от М. И. М. частна жалба с вх. № 262 232/23.09.2020 година е неоснователна, като оспорваното с нея определение трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 345/09.09.2020 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-Д състав, постановено по гр. д. № 6952/2019 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.