Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на К.Ч, от [населено място], [община], [област] срещу решение № 452/15.07.2020г., постановено по адм. дело № 440/2020г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение №Ц2153-14-11/14.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-4517#29/9.03.2020 г. на ръководител ПО. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормата, установена в § 22ц, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. В уточняваща молба от 01.10.2020г. касаторът развива съображения, че до датата на издаване на разпореждане № 6/27.11.2019г. на ръководител ПО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), шестмесечния срок по §22ц, ал. 2 ПЗР на КСО не следва да се счита за започнал да тече. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените актове (решение и разпореждане).

Ответникът - директор на ТП на НОИ - Плевен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за...