Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н.И от [населено място] против Решение №3882/14.07.2020 г., постановено по административно дело № 3323 /2020 г. по описа на Административен съд София– град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София - град, чрез юрисконсулт И.Б, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски в съдебно заседание за касационната инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Солидаризира се с извода на административния съд, че контролните органи на ТП на НОИ - София - град и неговият директор обосновано се приели, че Илиева не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО чрез дружествата „Иванов - Транс 1“ ЕООД, „ВВИ-45-ВВ“ ЕООД и „Валентино-79-Валентино“ ЕООД, като този извод кореспондира с посочените обяснения от жалбоподателката. Административният орган е приложил правилно разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Същата е в сила от 01.01.2017 г./обн. В ДВ, бр. 98/2016 г., като е извършена нова преценка на правото на обезщетение за безработица въз основа на установените нови данни след влизане в сила на новата разпоредба. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални...