Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т.Ж от [населено място] против Решение №4260/29.07.2020 г., постановено по административно дело № 3328 /2020 г. по описа на Административен съд София– град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – София - град, чрез юрисконсулт Е.В, изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Посочва, че поради неизвършването на реална дейност от „Андор - Илиеви“ ЕООД и липсата на пряка връзка с физическите лица, за които е подавана информация за трудови правоотношения, осигурителен доход и стаж, контролен орган на ТП на НОИ - София - град е издал задължителни предписания до осигурителя, влезли в сила, за заличаване с декларация, обр.№1 на всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от него, като същите са били служебно заличени. Съдът е установил действителните факти от значение за случая, а именно, че през периода, за който са издавани болнични листове за временна неработоспособност, касаторът няма трудови правоотношения с „Андор - Илиеви“ ЕООД и не е осигуряван, тъй като и самото дружество не е извършвало реална дейност. Тези изводи намират опора в писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, ценени от съда по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Върховният административен...